Как новият украински закон, забраняващ подчинение на Московската патриаршия, спасява репутацията на Православието

Лера ФУРМАН

На 17. октомври украинският парламент направи важна стъпка към историческа ревизия на статута на Московската патриаршия - организация с противоречиво минало и много специфични функции в настоящето. Достатъчно е да припомним, че „възстановяването“ на патриаршията в СССР става след срещата на Сталин в Кремъл с трима избрани от него митрополити на 4. септември 1943 г., а сегашният глава на Московската патриаршия активно подкрепя действията на Путин от февруари 2022 г., като призовава руснаците да отидат на фронта и им гарантира автоматично отиване на небето, ако бъдат убити на бойните полета в Украйна. 267 народни депутати на Украйна (при минимално необходими 226) гласуваха за приемането на първо четене на правителствения законопроект № 8371, който определя процедурата за спиране на дейността на религиозни организации, свързани с център на територията на държавата-агресор.

ЧВК "УПЦ"

Всъщност, в Украйна е останала само една такава организация - Украинската православна църква (УПЦ), наричана преди това УПЦ-МП, но която миналата година, след избухването на пълномащабна война, се отказа от пряко подчинение на Москва. Въпреки това, статутът на УПЦ остава двусмислен: тя не провъзгласява автокефалия (църковна независимост), не се присъединява към автокефалната Православна църква на Украйна (ПЦУ), вече призната от Вселенската (Константинополска) патриаршия, и – освен това – запазва се в чл. 1 от своя Устав препратка към писмото на Московския патриарх Алексий II и Светия синод на Руската православна църква от 1990 г., установяващи строги ограничения върху самоуправлението на УПЦ. Например, новоизбраният предстоятел на УПЦ може да заеме Киевския престол само след одобрение от Московския патриарх и е длъжен да бъде член на Московския синод. На Архиерейския събор в Москва през 2017 г. патриарх Кирил (Гундяев) внесе поправки в Устава на Руската православна църква, ограничаващи допълнително независимостта на УПЦ, а епископите от Украйна единодушно гласуваха за тези поправки. Само суровата реалност на военното време спря прилагането им на практика.

Законопроект № 8371 е пряко следствие от указа на президента на Украйна и резолюцията на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна от 1. декември миналата година. Тези документи от своя страна се превърнаха в реакция на промосковския фронт на отделни йерарси и духовенство на УПЦ, който достигна своя апогей на 12. ноември, когато в една от църквите на Киево-Печерската лавра, духовния център на Украйна, тържествено беше изпята песен за „възраждането на Русия“. След това лаврата започна да има големи проблеми - през цялата 2023 г. украинските власти изгониха от нея различни институции, а игуменът на манастира, небезизвестният Паша Мерседеса (митрополит Павел Лебед), беше поставен под домашен арест и за нарушаване на условията - в следствения арест, откъдето обаче бързо излезе срещу гаранция от почти милион долара.

Активирането на украинските правоохранителни органи „на църковния фронт“ помогна да се идентифицира голяма група епископи и свещеници на УПЦ, които тайно имаха руско гражданство, а някои дори директно преминаха на страната на Руската федерация в завзетите от нейната армия територии. Няколко митрополити се оказаха под санкции, някои от тях и арестувани, а главата на УПЦ митрополит Онуфрий (Березовски), усещайки опасност, напусна резиденцията си в Киево-Печерската лавра и се премести в манастира Феофания в покрайнините на Киев. Говорейки на парламентарно заседание на 17. октомври, народният депутат Александър Алексийчук цитира нови данни от СБУ - около 68 наказателни дела срещу йерарси и духовници на УПЦ по статии за държавна измяна, колаборационизъм и публични призиви към религиозна омраза. Други депутати припомниха, че „материнската структура“ на УПЦ на територията на Руската федерация не само устно оправда „СВО“, но и взе пряко участие в създаването на ЧВК – изпращайки там „полкови свещеници“ и дори създавайки набор пунктове и тренировъчни бази в енориите. Според СБУ, милитаризираният отряд „Андреевски кръст“, сформиран със средства на Руската православна църква в Кронщадската военноморска катедрала край Санкт Петербург, има всички признаци на ЧВК.

Възможност за реабилитация

Законопроектът е необичайно лаконичен - съдържа само два члена на страница и половина. Според проекта, връзката на религиозна организация с център на територията на държавата-агресор трябва да се установява с религиозна експертиза, организирана от Държавната служба за етнополитика и свобода на съвестта, а окончателното решение ще се вземе в съдебна зала. По отношение на УПЦ такава проверка вече беше проведена в края на миналата - началото на тази година, като естествено се установи връзката между тази организация и Московската патриаршия. През юни тази година ръководителят на държавната служба Виктор Еленски прие двама митрополити на УПЦ и след срещата очерта условията, изпълнението на които ще доведе до факта, че държавата вече няма да разглежда УПЦ за „московска“ организация. Тези условия са съвсем прости и очевидни: официално решение за излизане от Московската патриаршия с уведомяване на предстоятелите на другите поместни църкви; оттеглянето на йерарси, духовенство и миряни на УПЦ от всички „общоцърковни“ органи на Московската патриаршия; църковни санкции срещу духовенството, преминало на страната на руските въоръжени сили и оправдаващо агресията, както и осъждане на учението на патриарх Кирил за „спасителността“ на участието във военни действия срещу Украйна.

В този контекст председателят на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексей Данилов каза на 20. октомври, че предмет на регулиране в новия закон не е религиозната дейност и дори религиозните организации, а „институцията, която пряко участва във войната на страната на нашия враг." Ръководителят на Държавната служба за етнополитика и свобода на съвестта Виктор Еленски също се опита да успокои православните, че държавата няма да повлияе по никакъв начин на техните религиозни убеждения или каноничен статут. Говорим само за „демонтиране на структурите на Московската патриаршия“, която се оказа страна в настоящия конфликт и не запази неутралитет.

Еленски задава риторичен въпрос на противниците на закона, които са много в УПЦ: „Защо е толкова ценно за вас общуването с фигура /Гундяев/, която за 600 дни... не намери нито една дума на съчувствие към родителите на повече от 500 деца, убити от агресорите? Народният заместник Евгения Кравчук се обърна към привържениците на УПЦ с напомняне, че не става дума за забрана на тяхната религия или някакви административни мерки, тъй като всеки случай ще бъде внимателно разгледан от съда, а религиозните организации ще имат право на обжалване и касация, чак до международни съдилища, под чиято юрисдикция е Украйна. Според депутатката, преди да се постави въпросът за спиране на дейността, на религиозните организации ще бъде дадено време да скъсат връзките си с центъра в държавата-агресор. До 14 дни след приемането на закона на първо четене депутатите ще внесат промени на второ четене.

Депутатът Николай Княжицки сподели с колегите си идеите си за промени. Той предполага, че съдебните процеси по оспорването на религиоведските експертизи ще продължат с години, тъй като украинските съдилища „нямат лицензирани експерти в тази област, нито методика“. Княжицки смята, че Върховната рада трябва да даде право на изпълнителните органи да спират дейността на организации, свързани с Москва, докато се разглеждат техните жалби, придружени с незабавно изземване на имуществото им.

Москва е бясна

Парадоксално, но същият патриарх Кирил, който в продължение на 600 дни не можа да изтръгне нито дума на съчувствие към своето страдащо, кървящо украинско паство, изпрати на 19. октомври друго писмо до ръководителите на редица църкви и международни организации „в защита на преследвана украинска църква”. Преди това той вече три пъти е отправял подобни послания, като почти не е получавал отговор от адресатите, повечето от които не смятат патриарха, който оправдава „СВO“, за християнин. Кирил демонстрира, че УПЦ остава за него чисто политически инструмент за прокарване на имперските претенции на Москва както в Украйна, така и на международната арена. Въпреки че след 19 месеца война подобно ескалиране изглежда анахронично и абсолютно безнадеждно начинание, Кирил не се успокоява. В противен случай Кремъл, на когото той служи на първо място, няма да го разбере.

„Юридически“ главата на Руската православна църква критикува термина „свързани“, който в законопроект № 8371 описва характера на отношенията между украинската религиозна организация и руския център.

След това той атакува Виктор Еленски, наричайки го „човек, враждебен към УПЦ“. (Тук, в скоби, трябва да се отбележи, че самият Кирил е наистина враждебен към УПЦ: през юни миналата година, след като тази църква обяви независимост от Москва, той я разобличи в разкол и създаде специална комисия за подготовка на отлъчването на УПЦ от църквата. Вярно, след виковете от Кремъл замразиха работата на тази комисия. Освен това, главата на Руската православна църква никога не е осъждал унищожаването на църкви и манастири на УПЦ по време на военните действия.) Този контекст помага да се оцени истинската същност на „крокодилските сълзи” на Кирил по отношение на предстоящото „гонение” на църквата, която го „предаде”. Въпреки това, Кирил прави необходимото за неговите началници в Кремъл политическо заключение: украинската държава е „наравно с най-зловещите безбожни режими от миналото“. Главата на Руската православна църква обичайно се позовава на негативното споменаване на законопроект № 8371 в доклада на Службата на Върховния комисариат на ООН по правата на човека от 23. март тази година. Сред адресатите на патриаршеското писмо са членове на Съвета на ООН по правата на човека, в който участието на Русия беше спряно от Общото събрание на организацията във връзка с нахлуването в Украйна. Между другото, в речта си на 21. февруари 2022 г., с която се опитва да оправдае предстоящото нахлуване в Украйна, Владимир Путин говори за предстоящото „възмездие срещу УПЦ“ като една от причините за войната.

Заместникът на Кирил във Всемирния руски народен събор, в който до 2014 г. участва и УПЦ, Константин Малофеев се изказва още по-прямо, идентифицирайки Върховната Рада с Райхстага на Третия райх. „СВO“, пише Малофеев, „е нашата Свещена война със сатанинските сили на Запада. Надявам се дори скептиците вече да са убедени в това. Не може да има компромис със сатанистите. Ние не само трябва, но сме длъжни да освободим изконно руската православна земя и нейния народ от тях възможно най-скоро“.

Шизофреничният наратив на УПЦ

и разпадът на РПЦ

УПЦ, намираща се в тази ситуация между чука и наковалнята, е принудена да представи напълно шизофреничен разказ. Упреквайки украинските власти в „преследването на каноничното православие“, лидерите на УПЦ не се уморяват да повтарят, че тяхната църква вече не е свързана с Московската патриаршия, и осъжда руската агресия. В същото време нещо все още пречи на тези лидери да осъдят патриарх Кирил като идеолог и съучастник в същата тази агресия. Ръководителят на делата на УПЦ митрополит Антоний (Паканич), който е под санкции от украинското правителство, патетично възкликва: Законопроект № 8371 е „целенасочена борба с истинската Христова църква, борба с Бога“. Без да възнамерява да изпълни условията на украинското правителство за реално скъсване с Московската патриаршия, Антоний обявява: „ще се молим в апартаменти, колиби, гаражи, землянки“. Председателят на автокефалната ПЦУ митрополит Евстратий (Зоря) обяснява патоса на представителите на УПЦ с това, че тяхната „независимост от Москва“ е лукава и непоследователна, дълбоко в себе си много от тях продължават да чакат „освободителите“. За разлика от тях, сред обикновените духовници и миряни на УПЦ нараства недоволството от лукавата позиция на йерархията - украинската преса непрекъснато публикува отворени писма от паството, изискващи окончателно скъсване с Москва във формата, изискван от украинските власти и военновременните обстоятелства. Преминаването на общности от УПЦ към ПЦУ също зачести през последните месеци.

Докато УПЦ „се самоопределя“, други покрайнини на църковната империя на РПЦ – една след друга – обявяват скъсването си с Москва. Онзи ден писмо от главата на Православната църква на Молдова към Московската патриаршия митрополит Владимир (Кантарян) до патриарх Кирил (Гундяев), което изтече в пресата, предизвика много шум. Митрополитът предупреждава за неизбежното отделяне на неговата църква от Москва, тъй като молдовското паство симпатизира на братския украински народ, но патриарх Кирил не го прави. Преди няколко месеца Латвия на ниво държавен закон забрани на местната православна църква да се подчинява на Москва - и тя охотно се съгласи, въпреки всички викове и заплахи от страна на патриарха. Нейните енории в чужди страни се дистанцират от Руската православна църква, а йерарсите на други поместни църкви директно заявяват, че техният московски брат се е отрекъл от Христос в името на лоялността към Путин. И в този смисъл украинските власти, които Кирил яростно заклеймява, всъщност помагат на православните да направят избор между кървавия идол на империята и въплътения на земята Бог на любовта и мира.

--------------------

Предишната публикация на анализа на Лера Фурман е в руското опозиционно издание „Новая газета“