Бесарабското село Тараклия е основано през 1813 година от преселници от поробена България от Ямболско, Сливенско, Шуменско и Шоплука. Днес Тараклия е градче в Република Молдова, в коeто живеят около 15 000 души. Предимно българи. По улиците му се разминават магарешки каручки, трактори с ремаркета, стари москвичи, ята белопери гъски, лади, тук-там някой опел или фиат. "Улица имени Чапаева" се спуска право към центъра. Голям асфалтиран площад.От изток - представителна сграда, над която се вее молдовският трикольор. На запад стърчи добре поддържан излъскан паметник на Ленин. А в двора на черквата, както и край всеки кладенец и кръстопът се извисяват огромни Разпятия... Но най-големият шок за новодошлите е, че всички говорят на руски, а пък са българи.

Рускоезично е местното радио "Албена" - с това уточнение, че през нощта излъчва програмата на Дарик радио. Руският е пълновластен господар и в ефира на българската телевизия, финансирана от управата на Тараклийския район. Все пак има и чисто българска медия - вестник "Български глас", който се списва на апостолски принцип от журналиста Димитър Боримечков. А Прародината присъства в социокултурното пространство на градчето с един тв-чалга-канал. Яко, бако! Васил Йосипович Воински е над 70-годишен мустакат чичо, който шокира събеседника с признанието, че е националсоциалист. Истината е, че просто не обича комунистите. Заради 70 хектара дядо му е набеден за кулак, а баща му е заточен за 8 години в Колима. Изгонват ги и от къщата им, в която се настанява Селсъветът. През есента на 1946 г. комсомолците по нареждане на УПОЛМИНЗАГ започват поголовна реквизиция на всичкото налично жито за съветската армия. "Зеха ни сичкото зърно, каквото имахме. Дядо умря от глад в сорок седмата. То беше издевательство. Пет хиляди измряха в Тараклия в глада. Минаваше една каруца и ги тургат, даже гроб не копаят.Ги тургат под снега и кучетата ги ядат. Ядаа и кучета, имаше ядаа си и децата.Имаше такива случаи - и в Тараклия, и в Купчак, и в Казаклия. Ганибализм... Тука, от Трандабулите беше жената, си изяде детето. На Джонгов Начо жената също..." Понастоящем земята вече е върната на собствениците, но те предпочитат да я дават под аренда на трите ООД-та и единия кооператив. 3000 са заетите в предприятията, но реално още близо 4000 тараклийци изкарват прехраната на семействата си в чужбина - в Москва, където вземат по строежите 800-900 долара, или в Одеса, в България, в Турция, в Италия... Обаче големият проблем на Тараклия е безводието. За ликвидирането на водния режим Кувейт отпуска два милиона евро, за обновяване на съществуващите артезиански кладенци. Новото българско възраждане в Молдова започва през 1977-а, когато по-будните българи се събират на култовото Скаковое поле в Кишинев, откъдето точно преди 130 години тръгва към поробената родина българското опълчение. За този исторически ден си спомня директорът на българския театър "Смешен петък" Иван Боримечков, един истински съвременен възрожденец. По-късно - през 1993-а, излиза указ на президента, който дава много права на българите. Тогава започва факултативно да се изучава български език в Тараклийския район. Създава се дружество "Възраждане", открива се и Българската община в Република Молдова. На пръв поглед връх в новото българско възраждане е създаването през 2004-а на Държавния университет в Тараклия, в който учат около 300 студенти, предимно етнически българи. Без финансовото рамо на българското правителство той не би съществувал. Един от първите му ректори е проф. Николай Червенков. Той е подготвил доклад, който доказва, че с недостатъчната си ангажираност България е на път да изпусне бесарабските българи. Както това вече се е случило с гагаузите. "Българите в Молдова се асимилират със страхотно темпо - от 90 000, при последното преброяване като българи са се записали само 60 000 души! Макар че всяко семейство има по 3-4 деца. А същото важи и за българите в Украйна" - бие тревога професорът. Фьодор Бакарджи е бивш шампион по борба и възстановител на тукашния храм "Св. великомъченик Георги", който бил затворен през 1949 г. По-късно - през 1968-а, комунистите го събарят с танкове. Двайсетина години след това Фьодор прочита във в. "Известия", че позволяват пак да се строят църкви. И започва да събира подписка за възстановяването на храма. Трудностите и пречките са безчет. В навечерието на Илинден той и жена му решават да се помолят в дома си - започват да четат акатиста на Пресвета Богородица-Скоропомощница.

 "Стана среднощ - разказва Фьодор, - гледам, що за свет са появи от туй прозорче на изток. Яркий, яркий свет! И сразу са появява Ангел Божий с Кръста в ръката! Сразу же подир Ангела Божий влезе Света Богородица-Скоропомощница! И ми казва Света Богородица: "Каквото надума, вършете го! Аз ще ви помагам!" И така - рубла по рубла, тухла по тухла, за пет години тараклийци въздигат новия величествен храм. Всяка неделя той е препълнен, а вярващите разказват и други случаи, които така нареченият здрав разум трудно може да асимилира. Как например по време на гагаузкия бунт през лятото на 1991 г. молдованите спрели на барикадата камиона, каращ камъни за строежа на църквата. И стреляли с "Калашников" в гумите, но куршумите рикоширали, без да ги пробият! А иначе, почти всяка фамилия има студенти, които учат в България. И остават да живеят тук, в Прародината. Но по-старите поколения нямат намерение да се преселват. Въпреки безводието на Буджака, въпреки че сънуват оня Балкан, който не са виждали никога. Въпреки че си разказват тъжни вицове като този: "Попитали един възрастен българин от Бесарабията: кога е било по-добре - в Румънско или в Руско? Той помислил, пък казал: "Най-добре ни беше, когато румънците си бяха отишли, пък руснаците още не бяха дошли..."