Ще се търси възможност Ньойският договор да бъде преразгледан съобразно международното право

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

На 27 ноември, по повод 97 години от Ньойския диктат, по инициатива на Обществено движение „Западни покрайнини“ и КИЦ „Босилеград“, в Столичната библиотека се проведе Кръгла маса в присъствието на общественици, учени, представители на българите от Западните покрайнини и граждани. На този форум бяха разгледани значението и последиците от Ньойския диктат върху българското общество от 1919 г. до наши дни. Бяха представени различни идеи свързани с решаването на проблемите на нашите сънародници в Западните покрайнини, произлизащи от дискриминационните клаузи и политика, които почти 100 години по-късно ни поставят пред демографска катастрофа в Босилеградско и Царибродско.

Участниците в кръглата маса решиха да направят обръщение към представителите на държавните институции, обществени организации, медии, образователни власти, Българската православна църква и всички наши сънародници от двете страни на границата, със следните искания:

1. Да се приложат незабавни мерки, както в национален така и в международен план за спасяване на българите в Западните покрайнини от разразяващата се социално-икономическа и демографска катастрофа.
2. С оглед на желанието на Сърбия да стане член на Европейския Съюз, България да инициира международен мониторинг в изпълнение на Копенхагенските критерии за членство на страната в ЕС относно спазването на човешките права на българите от Западните покрайнини, съобразно приетите международни стандарти и договори с привличане на международни наблюдатели.
3. Българската държава своевременно да сформира екип от компетентни специалисти, включително и от чужбина, който да започне проучване на възможността за ревизиране и обезсилване действието на Ньойския договор съобразно международното право.
4. Призоваваме българските медии  да проявяват постоянно заинтересованост и да информират обществото ни за положението и проблемите на българите от Западните покрайнини, като го правят обществено достояние.
5. Обръщаме се и към Българската православна църква, която макар и да е  отделена от държавата, има като отговорност грижата за духовните потребности на обществото. Очакваме висшият клир на БПЦ, без да нарушава православните канони, да предприеме нужните действия за да възстанови мисията си на Църква-майка към българите от Западните покрайнини, които са потомци на пасоми от нейния диоцез.

    Във връзка със 100-годишнината на няколко трагични събития за българите от Западните покрайнини, а именно:

-       погромът в Босилеградско (15 и 16 май 1917 г);

-       подписването на Ньойския диктат (27 ноември 1919) и

-       окупацията на Западните покрайнини (6 и 8 ноември 1920 г.)

призоваваме българското общество да прояви солидарност и окаже подкрепа на  нашите сънародници от Западните покрайнини, за да може възпоменанието на тези събития да изиграе важна роля в обединението ни като сънародници от двете страни на границата. Това е възможност не само да се припомни и знае миналото, но е и важен повод за изграждане на единна и силна гражданска позиция, която да бъде гарант за решаване на изброените по-горе проблеми в политическата дейност на държавните институции.

Обръщението е подписано от Александър Боянов, Ангел Джонев, Ангел Пелтеков, д-р Валентин Янев, Георги Гичев, Горан Благоев, Ph.D., Зденка Тодорова, Иван Николов, проф. Лозан Митев, Никола Григоров и Сокол Алексиев.

На снимката: още една „недоделка“ в Ньойския договор, за която може да се атакува юридически документът - договорът е подписан от БИВШИЯ сръбски премиер Н. Пашич!