Сръбската политика продължава да неглижира и обезлюдява Западните покрайнини

Иван НИКОЛОВ

По повод атаките на сръбският външен министър Ивица Дачич срещу България за повдигането на въпроса за положението на българското малцинство в предприсъединителните преговори с ЕС по глава 26, КИЦ „Босилеград“ приветства усилията на България

в преговорния процес да поправи положението на българското малцинство в Р Сърбия и същевременно изразява разочарование от липсата на готовност от сръбска страна да се говори по същество и да се предложат решения, които да осигурят неговото всестранно културно, материално и политическо развитие.

Българското малцинство в Р Сърбия за половин век се е стопило от 62 000 жители през 1962 година на 18 500 през 2011, от които, според сръбската статистика, само 13 500 говорят майчин български език. Няма видим напредък в обучението на майчин български език в училищата, което доведе до криза на идентичността на българите. Положителните сигнали с превода на учебниците от сръбски на български език макар и с минимален тираж от само 30 екземпляра, бяха анулирани с разпадането на паралелките на български език. Общините Босилеград и Цариброд са сред икономически най-изостаналите в Сърбия. Липсата на работеща икономика, на инфраструктура и на свободно движение на стоки, услуги, идеи и капитали през границата обрече българските общини на изолация, което доведе до икономическа миграция и обезлюдяване на района. Всичко това е достатъчно България да  изрази тревога и безпокойство и да повдигне въпроса както в двустранните отношения, така и в международен план.

Членството на Сърбия в ЕС е свързано с вътрешни реформи и изпълняване на критерии, които са задължителни за всички кандидат-членки. Сърбия не е и не може да бъде никакво изключение от този процес. Неуважителното и цинично отношение към Хърватия и България, които отдавна са изпълнили критериите си за членство в ЕС и са част от европейските институции, опитите да се настрои Брюксел да „повлияе на България и Хърватия“ да се откажат от защитата на своите малцинства в Сърбия, както и обвиненията срещу България, че по Конституция не признавала малцинствата си показва, че Р Сърбия все още искрено не споделя европейските принципи за правата на малцинствата и няма готовност да води разговори по същество.

Спазването на европейските критерии за малцинствата, е част от европеизацията на Сърбия и изграждане на трайни и стабилни отношения със съседните държави. Членството на Сърбия в ЕС трябва да бъде шанс за оцеляването и напредъка на българското малцинство, а не повод завинаги да се запечата неговата съдба. В този дух трябва да се води диалог и да се търсят конкретни решения за натрупаните в миналото проблеми с цел преодоляване на историческите наслагвания и насърчаване на процеса на национално помирение между българи и сърби.