Българското литературно присъствие в Страната-континент прехвърли едно столетие

Румен СТОЯНОВ

На 17 април 1915 в тогавашната бразилска столица Рио де Жанейро излиза брой на хумористичното списание „Карета” („Гримаса”). Изданието било широко четено и дълголетно. Въпросната книжка предлага разказа „Дружество „Въздържание”.

Той е нашият литературен прощъпулник в Бразилия, португалоезичието (осем държави по четири континента), Латинска Америка. Творбата е взета от „Бай  Ганю” и липсва име на преводача. Не можах да установя и дали е прехвърлена с или без посредство на друг език. Предположението ми да е минала през френски (тогава най-важната инородна реч за бразилците) отпадна: Алеко Константинов не е превеждан на френски преди упоменатата година.

Щастливецът повлича щастливо нога: българските книги в оная огромна общност на южното полукълбо наближават сто. И то, при голямо видово разнообразие: поезия, семантика, романи, семиотика, дескриптивна геометрия, повест, художествена гимнастика, спомени, математика, разкази, литературна теория, политическа публицистика, хумор, литературна история и др.

Поредната наша книга носи предългото заглавие „Малък речник/глосар на думи и изрази на българските преселници/бесарабци, дошли в Бразилия през двадесетте години на двадесети век”. Неин автор е Селсо Греков (1949), роден от баща и майка българи в гр. Куата, щат Сан Пауло, а понастоящем живущ в гр. Жундиаи. Златар и художник. Трудът му съдържа 280 страници, последвани от други три, празни, обозначени с наслов „Пространство, запазено за бележки, добавки, прибавки и поправки”. Собствено казаната работа е предходена с два кратки увода от Жорже Косиков и Нелсон Греков (братовчед на Селсо), които спомагат за разширяване познанията върху бразилските българи-бесарабци. На свой ред с „Въведение” Селсо Греков прави сбит обзор на Бесарабия относно обвързаността ѝ с България. Нашите думи в тоя бразилско-български словник той е изписал с латиница, че да бъдат достъпни за не ползващи кирилица. Те са подразделени: цветове, родство, плодове, зеленчуци, подправки... Включени са още и готварски рецепти, любопитни случки от живота на тамошни сънародници наши.

По време на тоталитарсоциализма не биваше да насърчаваме българщината (национализъм ли?, а бой де) в Бесарабия: остана показателно (разумявай срамно) как веднъж спира непредвидено там влакът, с който пътува другарят Живков Тодор към Москва, столица на всички столици, отиват да го поздравят и нещо кажат някои, а Първия подлагачески отвръща „Вие не сте българи, вие сте съветски хора”. Затуй мнозина съотечественици нямат представа от понятие за съдбата на ония беженари, а и потомци, камо ли как са попаднали чак под екватора: без да забравят корена си, за разлика от генералния секретар интернационалист с прословутото ха-ха-ха. По тая причина ще подрека защо бесарабски българи се озовават в тъй далечна страна.

Когато след Първата световна война Бесарабия минава от Русия към Румъния, новата владетелка започва да върши онова, което сетне ще бъде наричано „етническа чистка“. По времеви белег тя протича успоредно с кръвнишките усилия на Сърбия да обезбългари Македония. Но ако за станалото и ставащото из Повардарието днес знаем доста, какво слетяло е сънародниците ни в посока североизточно от майката родина, общественото мнение и до сега е къде-къде по-неосведомено. Като последица от развихреното разбългаряване в новопридобитата румънска област през 1926-а тръгват, по суша и море, наши сънародници към Бразилия. Там ги настаняват да обработват неусвоени земи. Но липсват пътища, тоже купувачи на стоката, обстоятелства, принудили ги да напуснат първоначалните заселища и да търсят препитание из градища. Но битът на ония бивши европейци, прясно изпечени американци, първоначално тече в тринадесет от тях създадени колонии: Аурора, Бализа, Конкордия (Бури), Есперанса, Нова Есперанса, „Фейтисейро” (Варна!), Нова Бесарабия (!), Пажет, Сетента - щат Сан Пауло; Конкордия, Тера Рика - щат Парана; Веля - щат Мато Гросо до Сул; Лажеадо Енрике - щат Рио Гранде до Сул. Тези данни изнася в своя по военному стегнат предговор Жорже Косиков (завършил две висши образования, за офицер, какъвто е бил, и за правист), най-големият изследвач на бесарабските българи в Бразилия, какъвто заслужено го удостояват негови три обемисти труда. Той споделя как бил скъсан по португалски език в първия училищен клас, защото говорел семейния български.

Първите споменови книги (1964, 1967, 1969) върху българско-бесарабско-бразилска тематика дължим на покойния Стефан Кинчев: авторско издание с общ наслов „Странна идея на един момък”. Бесарабските българи, в едно с гагаузите, съставят главното, по численост, ядро на сънародниците ни в Бразилия, към които равноправно принадлежат и арменци, евреи, също някои родени в Република Македония. Не случайно единственото земляческо обединение на българи е бесарабско, в Сан Пауло. Не случайно Жорже Косиков, Селсо Греков, Нелсон Греков са преки участници в дейността на дружеството. Случайно или не (кой бе рекъл „Случайността е изява на необходимостта”?), 101-та годишнина от българо-бразилското литературно общуване бе ознаменувана и с друга една книга, от Нейде де Соуза Праса: „Преселници от Бесарабия - преходи в тропически земи”, ала нея аз нямам и не мога писа нищо. Важното е, че предстои да излязат, без никаква подкрепа от майка България, още няколко заглавия и по тоя начин вече съществува цяла поредица от българо-бесарабско-бразилски книги.

Грековият речник, бидейки плод на събираческа дейност и единствен по рода си, представлява несъмнен интерес за изследвачи на бесарабската българска словесност, прехвърлила Атлантика и екватора, но е и трогателно свидетелство за вярност към родителското и праотческото коренище.

Бел. ред.  И още малко история. През първите десетилетия новопристигналите бесарабски българи живеят предимно в рамките на своята общност. Родените вече в Бразилия техни деца започват да се чувстват част от разноцветната тамошна нация. Родителите им правят обаче всичко възможно, за да ги изучат, така още в първото поколение бразилци с бесарабски корен има хора с висше образование, които постигат добра професионална реализация и висок социален статус.

Българският дух се запазва жив и споменът за Родината се поддържа от създадената през 1974 г. Културна асоциация на българския народ в Бразилия. Тя е основана от изселника от бесарабския Болград Нелсън Греков. По-късно той става един от основателите на една от най-големите фармацевтични компании в Бразилия.

През 1990 г. в Сао Паулу е открито и първото българско училище в Бразилия, носещо името на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий. Предстои да отвори врати и школо в мегаполиса Рио де Жанейро.

Бесарабските българи не са единствените ни сънародници, които решават да потърсят по-добър живот в Бразилия. През тридесетте години на ХХ век над 500 български градинари се озовават там. Те пристигат без никакъв капитал, само с торбички с родни семена, предвидливо взети от България.