или поредната сръбска антибългарска проява

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Два дни продължи първата „Сръбска слава“ в чест на сурдулишките „новомъченици“, канонизирани миналата година от Светия Архиерейски събор на Сръбската православна църква

по предложение на владиката на Вранска епархия Пахомий. Събитието бе предизвестено и подробно отразено в сръбските централни и регионални медии, като многократно бе подчертано, че „Сурдулишките мъченици“ всъщност са 20 000 сърби, които според сръбската историография, били избити в Сурдулица по време на Първата световна война от Българската окупаторска армия.

В понеделник, 28. май, Вранската православна епархия, Община Сурдулица и Църковна община Сурдулица са организирали бдение в църквата „Свети Великомъченик Георги“ и е била открита изложба на тема „Страдания на свещениците в българската окупационна зона по време на Първата световна война“. Изложбата е подготвена от Архива на Сръбската православна църква в сътрудничество с Епархия Вранска. Били представени документи за 186 убити свещеници, като 24 от тях били от Сурдулица. Била представена и карта с 25 концлагери предназначени само за сърби, като се сочи, че изследванията са правени на базата на карти и доклади от български източници. Една част от изложбата се намира в църквата „Св. Великомъченик Георги“, а другата в Културния център в Сурдулица. Цитират се думите на Марко Николич, от Отдела за сътрудничество с църквите при Министерството на правосъдието: „..Светите новомъченици сурдулишки ни напомнят и призовават да разсъждаваме за понятията християнски ценности, свобода и особено за жертвите и в контекста на днешните предизвикателства да се преизпитаме колко и до каква степен сме готови да се жертваме за определени ценности каквито са общността, църквата и отечеството“.

По същия повод бил организиран и художествен конкурс за деца. Първата награда била за рисунка, на която бил изобразен ангел, пазещ Сурдулишките мъченици.

На другия ден, 29. май, била отслужена Света литургия в същата църква, с благослов на жито, рязане на обреден хляб и художествена програма.

Официални гости на събитието са били държавния секретар в Министерството на стопанството на р Сърбия Драган Стеванович, известен с антибългарските си изказвания, областният управител Сречко Пейкович, представители на местната власт и представители на други общини от Пчинска област. От цялата област са пристигнали десетина автобуса с миряни, организирани от църковните настоятелства от областта.

Регионалните медии отбелязаха отсъствието на председателя на Общинския съвет и народен представител Новица Тончев, който е българин от село Божица, както и на кметицата Александра Попович.

Повечето български организации и сдружения в региона коментират, че става дума за националистическа и антибългарска проява която внася напрежение между българи и сърби. Всичко това се случва на фона на отнемането на две паметни плочи с имената на невинните цивилни жертви от Босилеградския погром, избити на 15. – 16. май 1917 година в Босилеград и околните села. Плочите са отнети от Демократичния съюз на българите от силите на полицията в Босилеград и митническите органи без обяснение и протокол. По този повод председателят на ДСБ Драголюб Иванчов заяви: „Процедурата, по която в Сърбия бяха издигнати десетки паметници на сърби избити от българи, очевидно не се отнася за българи избити от сърби. Ние не можем да чакаме от убийците да поставят паметници и да почитат паметта на жертвите си. Очевидно не са духовно израснали дотам. Крайно време е, след 101 години да бъде утвърдена една задължителна за всички процедура за поставяне на паметници на всички невинни жертви без оглед на тяхната национална принадлежност“.

По повод отнемането на паметните плочи с имената на жертвите от Босилеградският погром, група граждани са заявили протест днес, 31. май от 15:00 часа пред сръбското посолство в София. Това съобщиха за портал „Гласът на България“ от КИЦ „Босилеград“.

В допълнение можем да кажем - като мъченици в Православната църква се канонизират хора, пострадали заради своята християнска вяра. В случая с  т. нар. "сурдулишки мъченици" очевидно не е така. Там става въпрос за пострадалите при т. нар. Топлишки бунт, при който сръбски паравоенни формирования насила са заставяли местното население в Поморавието /по-голямата част от което е с български етнически корени/ да се включи в метеж против българските окупационни власти. По тази логика, Българската православна църква трябва да канонизира всички българи, измъчвани и избити от сръбските окупационни власти във Вардарска Македония. Които наистина са десетки хиляди. Само на Кървавата Коледа 1945 година сърбокомунистите избиват над 30 000 български патриоти в Македония! Докато при т.нар. "сурдулишки мъченици" числеността на пострадалите "сърби" е здраво напомпана от сръбската пропаганда. Красноречива е снимката с техните мощи - в раката се виждат само 5 /пет/ черепа. Ако наистина бяха 20 000, мощите на "сурдулишките мъченици" биха препълнили догоре всички черкви в областта! Който има уши - да слуша, който има главен мозък - да мисли...   

-----------------------------------------------

На черно-бялата снимка - следи от погрома на Босилеград, вследствие нападението на четата на Коста Печанац през 1917