Този път двамата президенти наистина си заслужиха адмирациите

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Приключи двудневната среща на българския президент Румен Радев със сръбския му колега Александър Вучич. Изпратените послания от това посещение са обнадеждаващи не само за българското национално малцинство, но и за добросъседските отношения между двете държави, както и за европейската перспектива на Р Сърбия. Този път двамата президенти наистина си заслужиха адмирациите. Посланикът ни в Белград Н. Пр. Радко Влайков и неговият екип подготвиха една наистина достойна българска и европейска президентска среща, да се надяваме, че ще бъде и преломна за българското малцинство.

Говореше се с нова, коренно различна европейска риторика, която досега можеше да се чуе само от някои независими интелектуалци, посланика на Р България в Белград Н. Пр. Радко Влайков и дипломатическо-консулските представители на Р България в Ниш. Явно този европейски начин на мислене и поведение все повече се налага на срещите на високо равнище.

Видимо беше отсъствието на кмета на Босилеград и председател на Националния съвет на българското национално малцинство Владимир Захариев. След като България си оттегли доверието от него, очевидно и Сърбия е на път да си оттегли доверието или по-точно да се лиши от неговите лоши услуги.

Това очевидно е не само край на неговата политическа кариера, но и предизвестен край на една система на управление, която не само доведе до катастрофа българското малцинство и подложи на изпитание българо-сръбските отношения и европейската перспектива на самата Сърбия.

Радев за пореден път подчерта, че Белград може да разчита на българската подкрепа за сръбското еврочленство и определи 2025 година като „амбициозна, но постижима цел, изискваща мобилизация за промени в редица ключови области“. “Очакваме нашето национално малцинство да усети силната подкрепа на сръбската държава и позитивните промени в сръбското законодателство за малцинствата да донесат реални промени в ежедневието на нашите сънародници. Езикът на омразата трябва да остане в миналото“, заяви Радев и добави, че българското малцинство скоро щяло да усети промяната.

На края на първия работен ден в Белград, за първи път в историята, бяха поканени 7 представители на българското малцинство на тържествената вечеря, която бе дадена в чест на президента Радев и на която присъстваха и най-високите държавни представители на Р Сърбия. Сред тях бяха и председателите на Културно-информационните центрове „Цариброд“ и „Босилеград“. Този жест показва, че двете държави демонстрират друг тип отношение към българското малцинство. В изискана и приятелска атмосфера, редувайки български и сръбски популярни песни, сръбският външен министър Ивица Дачич изпя на българския президент Радев популярната македонска песен „Ако умрам, или загинам“.

Президентът Александър Вучич потвърди и готовността на сръбската страна да предприеме практически действия за развитието на трансграничния регион и да осигури финансиране на медии на роден език за българското малцинство. Сръбският държавен глава отбеляза отличния двустранен диалог между България и Сърбия, който дава практически резултати в търговския обмен и ръста в туризма.

На другия ден, 22. юни президентите на България и на Сърбия пристигнаха с хеликоптер в Цариброд. В спортния център двамата президенти седнаха лице в лице с представители на българското национално малцинство. В обръщението си към българите президентът Радев каза, че въпросът за българското национално малцинство и неговата съдба е от изключителна важност за връзките между нашите две страни, но и за европейската интеграция на Сърбия. „С президента Вучич градим отношения на откритост и честност в диалога. Тази среща е безпрецедентна. Тя показва личната ангажираност на президента на Република Сърбия и новия дух в нашите отношения”, заяви Радев. Българският президент подчерта, че и двамата със сръбския му колега са обезпокоени от обезлюдяването на региона – 30% през последните 15 години. Също така Радев спомена за напрежението, което се е появило между София и Белград в случаите като арестуването на двете паметни плочи в Босилеград, задържането на български медици в този град, случилото се в Сурдулица.

Бе обявено, че в понеделник двете плочи ще бъдат върнати от властите на представителите на българското национално малцинство и ще бъде търсено решение в съответствие с разпоредбите за поставянето им.

Двамата държавни глави са обсъдили и достъпа до медии на български език за българите в Сърбия и са разгледали финансовите заявки за девет медии – в Димитровград, Босилеград, Пирот и др. Вучич ги е подписал, при това с три пъти повече средства - 535 000 евро. Става думи за медийни проекти, които бяха отхвърлени по предложение на Националния съвет на българското малцинство. Освен това, ще бъде разрешено на българките фамилните им имена да бъдат с българско окончание. Президентът Вучич направи сравнение с руската тенисистка Мария Шарапова и каза, че до момента не се е замислял защо тя не се казва например Мария Шарапов, а Мария Шарапова. Радев се спря и на въпроса със здравеопазването на българите в Сърбия и подчерта големите усилия и на двете страни за решаване на тези въпроси. Отбеляза също и че за първи път от 30 години са се отпечатали учебници на български език. Но президентът ни се обърна към представителите на малцинството с настояването, че „Република Сърбия си има закони и те трябва да се спазват”. Той почерта необходимостта от лоялност към законите в Сърбия. Радев подчерта, че сръбската държава осъжда езика на омразата. „Да се наричаш и чувстваш българин, тук вече не е нито срамно, нито страшно”. В заключение българският президент призова представителите на малцинството ни тук да имат единство помежду си, а не разединение.

Срещата продължи около час и на някои представители на българското малцинство не беше дадена думата да се изкажат и да поставят въпросите си. На предложение на Ботйо Христов от Горно Тлъмино, Босилеградско, президентът Вучич се ангажира да провери какви отпадъчни води се изливат в Тлъминската река и да се асфалтира седемкилометрова отсечка на пътя от село Рикачево до Горно Тлъмино.

След това двамата президенти направиха първа копка за паметник на светите братя „Кирил и Методий“ в естествената им величина в двора на едноименната гимназия в Цариброд, който се очаква да бъде открит в началото на учебната година. Идеята за изграждането на паметника е на преподавателския съвет на Гимназията и на директорката Снежана Симеонова. Академичния хор на Студентския културен център изпълни културна програма.

„Днес правим първа копка за паметник на светите братя Кирил и Методий, творци на българската и славянската азбука, но и на едно истинско приятелство“ – каза Румен Радев.

Александър Вучич заяви: „Днес сме тука за да покажем какви трябва да са бъдещите отношения между България и Сърбия. Ние трябва да градим най-добри отношения с България – българите са наши братя и не трябва да правим никаква разлика, трябва да работим и да си сътрудничим по най-добрия начин, в интерес на нашите народи и държави“. Сръбският президент призова българите в Сърбия да пазят българският език, културата, българските имена и фамилии.

„Вие, българи, които живеете в Сърбия, пазете българския език, пазете българската култура, пазете българското име и презиме, борете се за своя народ и обичайте своя български народ, и обичайте българската държава. Не само, че нямаме нищо против, призовавам ви да правите това. Аз само ви моля да обичате и уважавате и държавата Сърбия – това е всичко, за което ви моля и мисля, че това не е много, за което ви моля“, изтъкна той и добави, че още много трябва да се направи и за Босилеград.

Остава да видим, дали двете държави ще изпълнят поетите ангажименти, но също така и дали българското малцинство правилно ще прочете отправените послания от президентската среща.

Иван Николов, КИЦ „Босилеград“