Или как Иван Боримечков от Тараклия възроди единствения български театър в някогашния СССР

ГБ 

Първите стъпки на българския национален театър са опит за едно съизмерване с европейския дух и цивилизация. Дори ако говорим за пиеси от калибъра на "Станка пердю". А първите стъпки на театър "Смешен петък" от град Тараклия, Молдова са опит за едно съизмерване и доближаване до прародината - до България.

Този смешен, но и сериозен театър се ражда преди 33 години - през 1981-ва година. Негов баща е 30-годишният тогава Иван Боримечков - една нестандартна личност със силна и разностранна харизма. Макар да е завършил "кинодокументалистика и документална фотография" в Московския иститут по изкуствата, Иван се отдава на Мелпомена. Първата постановка на неговия театър "Смешен петък" се нарича "Доклад с карфичка" и жъне феноменален успех сред публиката на Тараклия. Окуражени от вниманието на зрителите, сърцатите театрали-любители на Иван репетират заглавие след заглавие. Зареждат се спектаклите "Бай Никола", комедията "Мързеливата булка", както и абсолютният хит на Ст. Л. Костов "Женско царство". Новаторският момент - репетициите се провеждат пред публика и така текстът се научавал от всички фенове на театъра. Затова и нямало проблем, когато се разболеел някой от актьорите - бързо-бързо Иван Боримечков му намирал дубльор от публиката!

Друга свидна рожба на Иван е първото българско читалище извън границите на България, което носи името на славния опълченец и пълководец, героя от Сръбско-българската война майор Олимпий Панов. Който не знае - тази голяма личност е родом именно от град Тараклия в сегашна Молдова. Но нека не забравяме главното дело в живота на този съвременен български възрожденец - Театъра. За тези 33 години творческа дейност българският Народен театър "Смешен петък" под ръководството на Иван Боримечков бавно, но неоспоримо се превръща в една духовна институция - крепител на българския национален дух на нашите сънародници, живеещи повече от две столетия в земите на Бесарабия. С помощта и на режисьора Петко Апостолов от Сливен /царство му небесно/ на тараклийска сцена се раждат десетки постановки от българската театрална класика, оживяват безсмъртните герои на Вазов, Яворов, Йовков, Антон Страшимиров, Георги Данаилов. Един от големите хитове на "Смешен петък" е постановката "Мързеливата булка", с която тараклийският театър си извоюва званието "Народен". С това заглавие театралите за пръв път гостуват на публиката в прародината България. Един от най-успешните спектакли остава "Куга бигахми от Българията", който докосва фини струни в душите на потомците на изгнаниците от Родината. Незабравими ще останат и класическите "Службогонци" и "Милионерът", както и спектакълът "Грехът" по йовковата "Албена"...

20 години след създаването си театърът на Тараклия възмъжава в преносния, но и в прекия смисъл - добрата новина идва след заседанието на Районния съвет, когато се взема решение "Смешен петък" да стане професионален театър с 12 щатни актьора и режисьор! Разказвайки за своя театър, Иван казва, че тараклийските актьори всъщност се явяват продължители на една стара традиция - а именно на създадената през 1934 година в Одеса българска трупа. През 1940 година театърът бил преместен в Болград, но с началото на Отечествената война той преустановява своята дейност.  Може да се каже, че през 1981 година този български театър, в лицето на "Смешен петък" възкръсва за нов живот. 

За Иван Боримечков може да се пише и говори много. Някои от неговите фенове /и фенки/ го сравняват с Висоцки. По-важното обаче е друго - че факторите в културната сфера на Молдова и България отдавна са оценили будителската дейност на този сърцат и вдъхновен българин. И са го удостоили със званието "Маестро на изкуствата"; Иван Боримечков е носител и на орден "Иван Вазов", както и на почетен медал "Св. Паисий Хилендарски", които са му връчени за значителния му принос за съхраняването и развитието на българската култура и традиции. Да пожелаем на талантите от "Смешен петък" още много и много вдъхновения. И, разбира се - и любовта и признанието на публиката, заради които живеят и горят на сцената истинските артисти!