Тези редове, може би, са пореден опит за хвърляне на мост между българите в Отечеството и кръвните им братя и сестри извън него. Различни статистики сочат, че извън сегашните граници на България те са много повече.
Не са малко българските диаспори по света. Едната от тях е в областта Бесарабия, която сега е в пределите на Молдова и Украйна. Стотици хиляди са бесарабските българи. Те смятат за родина държавата, в коятоса родени и живеят, а земята на своите прадеди - за своята прародина.
"Бесарабските българи живеят с надеждата да се завърнат отново в родината и да върнат живота в изоставените си и
запустели домове. Но завръщането не се е състояло. Друго им отреждат историята и векът. Остава само заветът към поколенията - да бранят майчиния език и да опазят своя род в името на Майка България" - пише във в. "КИЛ” журналистката Руска Даскалова от Варна.
В писмо до вестник "Български глас", който се издава в молдовския град Тараклия, Ценка Илиева от Варна споделя: "Макар и претрупани с работа, за празници се събират и по селата, и по градовете. Пеят и играят по тлаки и седенки, дано не забравят нищо от свидните обичаи. От поколение на поколение се предават коледарски песни, лазарско хоро, великденски обреди и разни други, които се запазват и днес. По-възрастните мечтаят да посетят страната на прадедите си, безсилни да се отдалечат от костите на погребаните близки".
Град Тараклия е районен център и център на българщината в републиката. За възраждането на българската култура и
просвета важна роля играят държавният университет "Григорий Цамблак", народното читалище "Олимпий Панов"
и драматичният театър "Смешен петък" /с ръководител и на двете институции Иван Боримечков/, ансамбълът за
народни песни и танци "Родолюбие” - създадени и открити през последните десетилетия на ХХ век.
За тараклийци и гостите на града ни забележително място е къщата, в която през ХIХ век са живели Панови. В историята са влезли двама достойни представители на този славен род - Олимпий и Павел – които са прославили с храброст и героизъм по бойните полета и Бесарабия, и България.
Героите от миналото трябва да живеят в нашия живот. Като символ на човешките възможности. Като образец на
нравственост и височина на човешкия дух. Носителят на такива качества обединява хората в любовта им към
Родината, към общите цели. Именно такъв герой е Олимпий Панов.
В делниците е упоритият труд и стремежът на бесарабските българи да направят живота по-красив и по-богат. Устремени
в бъдещето, те помнят своите корени и своето минало.