Историята на Ридван Караходжа от Западна Тракия

Петя ГАЙДАРОВА

Две години чака за българско гражданство 46-годишният Ридван Караходжа от село Пулево, Ксантийско в Северна Гърция. Младият мъж открил случайно стари документи на  дядо си

в един прашасал куфар. В тях срещу народност било записано: Българска. Ридван преди това нямал никаква представа, че има български корени. Наоколо всички говорят на родопски /помацки/ диалект, а в училищата учат гръцки и турски. След намирането на документите, обаче, си обяснил какъв е майчиния му език, който е диалект на българския.

"Разбрах, че говоря български език. За мен няма някакво особено значение как ще наричаш даден език, хората няма да се променят от това. Но като ме попитат какъв език говоря, вече знам кой е", казва Ридван.

Той е завършил медресе /религиозно училище/ в Шахин и "Педагогика" в Солун с право да преподава в малцинствени училища. Работи 5 години в такова училище като административен служител. Но бива уволнен, защото отказал да преподава турски език и в момента води дела за това.

Нашенецът има интересна съдба. Твърди, че не знае нито турски добре, нито гръцки. Като бил 12-годишен е пратен да учи в ислямско училище в Истанбул, заедно с други деца от региона. Но решава да избяга; сам преминава с ферибот Босфора и с влак стига до Ксанти, а след това с такси се прибира в селото си. Казва, че училището е било като затвор.

В казармата бил в четвърти армейски корпус, базиран в Ксанти. Там участвал в създаването на речник на думите и тяхното значение на родопски диалект и гръцки език, който тогава правили с държавна политика за приобщаването на българоезичните жители на Северна Гърция. Ридван тогава осъзнава, че това, което говори майка му не е диалект, а език. И се запалил да научи книжовния български език. "Научих го сам, заради интереса към нашия диалект. Тогава нямаше интернет, нямаше учебник на български и беше трудно, от българо-гръцки речник започнах да уча думите и как се изписват", казва Ридван.

След това той съставя и собствен речник с над 1000 страници. Издава го през 2017 година на собствени разноски.

"Исках този труд, който съм вложил в казармата и събраното, да бъде в книга, защото имах много материал и доста от него дори не влезе и в моя речник. Да го има поне в някои важни библиотеки. Но исках да съм независим и не търсих спонсор и издател, издал съм само 15 бройки", казва Ридван. На база на намерените документи на дядо си той подава документи за българско гражданство преди 2 години и получава официален документ за българския си произход. Сега очаква с нетърпение да получи и жадуваното българско гражданство.

--------------------------------------

Бел. ред. Текстът е по интервюто на Валентин Хаджиев от „24 часа“