Меморандум на Граждански комитет Западни покрайнини по повод 100 години от окупацията на покраинските български земи

Лозан МИТЕВ

През нощта на 6. срещу 7. ноември 1920 година части на Сръбско-Хърватско-Словенската армия окупират Западните покрайнини – Струмишко, Босилеградско, Трънско, Царибродско, Кулско. Окупацията е извършена без да се дочака и вземе под внимание решението на международната погранична комисия, имаща за задача да определи „незначителните поправки“ на границата между България и Кралството

на сърби, хървати и словенци съобразно постановленията на Ньойския диктат.

С установяване на окупационния режим се слага началото на агонията, на която е подложено българското население в тези области, което днес - 100 години по-късно - е достигнало степента на необратимо обезлюдяване, вследствие на многогодишната асимилаторска и дискриминационна политика от страна на нашата западна съседка. От население, наброяващо около 100 000 жители през 1920 г., в последното преброяване проведено в Република Сърбия през 2011 г. в Западните покрайнини има неповече от 20 000 жители, а днес - 10 години по-късно, поради липса на икономика, скрита дискриминация и ограничаване на малцинствените права за образование, право на ползване на езика в детски градини, училища, общински власти и свещенослужения, на масовата миграция към България и Европа, на екологическа катастрофа в Босилеградско и Трънско, практически повече от 100 села са запустели, а двата градски центъра Босилеград и Цариброд имат сериозни демографски и социални проблеми за осигуряване на нормалния живот на населението, което може да се нарече безвъзвратна демографска катастрофа.

За 100 години в България практически настъпи пълна забрава и откъсване от националната памет, съзнание и отговорност за нашите сънародници от другата страна на „Черната граница“ поради нихилистичната и васална политика на множество правителства на България спрямо Югославия и Сърбия, включително и до днес. Днес, за огромна част от нашето общество, включително и от т. нар. интелектуални, политически и културни среди, Западните покрайнини са неясно понятие. Православната църква отдавна се е отказала от тези наши сънародници, а ревниво праща своите мисионери в Канада, Австралия, Западна Европа и САЩ. Срамно е в една цивилизована eвропейска нация да съществува непознаване, пренебрежение и отказ от историята, културата, етнографията, психологията и живота на част от своя народ - Българите от Западните покрайнини. Невежество до степен, в която нашите сънародници се възприемат в обществото, медиите, институциите и гражданството като чужденци, като сърби.

Тази констатация става още по-изобличителна, когато се сравни с много ярко контрастиращата мащабна медийна и политическа кампания за отстояване на същата Българската идентичност и национални ценности, но… на друго място – в Македония. Една кампания, която е по повод предварително създадения обречен модел на политическо споразумение, наречен „Договор за приятелство и добросъседство с Република Македония“ от 2017 г. Странното е в това, че огромната вълна от историци, общественици, политици, държавници, журналисти, културни дейци, литератори и обикновени граждани именно сега изграждат една непревземаема крепост в защита на нашата национална идентичност, но само в отношенията с бившата югославска колония – Съюзна федеративна република Македония (БЮРМ), чието създаване, управление и контрол все още отразяват дългата ръка на югославската/сръбска служба за държавна сигурност УДБ, имаща ключово значение за изграждане на антибългаризма в съзнанието на цялото население в Македония, както и сред голяма част от народа на Сърбия.

Странното е, че този масивно изразяван патриотизъм днес няма нито сили, нито познание, нито воля или инициативи да съсредоточи своята енергия и към една още по-жестока рана на Българската национална история – Западните покрайнини. Един въпрос, който освен проблемите с изкореняването на историческите устои на Българската култура, има и хуманитарното измерение на демографско унищожение на нашата народност в тези краища, което го превръща в много по-голям международен въпрос от този за европейското членство на Северна Македония. Тази „странност“ ясно показва зависимостите, страха и пълната несамостоятелност в мисленето и изявите на обществените кръгове и политическите среди в България, които сякаш пробудени от обща команда, днес се надпреварват всекидневно да бранят националната кауза в Македония, а „проспаха“ времената до и по време на сключването на договора-капан, който днес все по-здраво задушава перспективите за истинското сътрудничество и добросъседство с нашите братя от Северна Македония. Едва ли в дипломацията и политиката, в науката и действителността на цивилизованите народи съществува такъв феномен „историческа комисия“ работеща под политическо–идеологическа режисура да решава по същество политически задачи за наличие на българи в Македония и човешкото им право да се волеизявяват като такива. Необходимостта ние да признаем реалността, а в Северна Македония да признаят миналото си такова каквото е, не е просто историческа, а преди всички политическа позиция. Тази комисия е пълен правен, научен, политически, дипломатически и човешки абсурд и опасен прецедент! Капан, създаден от нас, за нас - хората от двете страни на границата с Македония. Граница, която е начертана в жестоките времена на империалистическите грабежи от началото на ХХ век.

100-годишнината от поробването на Западните покрайнини (както го наричат Западнопокраинци) е поредното публично изпитание за истинско, а не избирателно и режисирано от външни фактори родолюбие, проповядвано от марионетки. Истинското родолюбие е принцип и неговата изява не може да бъде само мимолетна и дозирано подбрана политическа атракция за някакъв отделен казус-интрига на външнополитическите геостратегически домогвания.

Днес обществените среди, ангажирани така яростно с националната кауза, имат пред себе си огромната рана на Западнопокраинската голгота - единственото място в Европа, където Версайската система на поробване не е отменена и е в пълно противоречие с Европейските ценности на ХХI век. Дали те ще видят това? Едва ли! Днес, както и в миналото, те ще останат и слепи и глухи и безсилни - опозорени. За тях васалитета пред Сърбия се определя от техните покровители, които определят величината и посоките на патриотичните им изяви. А в тях за Българското население в Западните покрайнини няма дадени указания.

Със своето мълчание и сервилно поведение спрямо Сърбия по изконните права на Българското население в Западните покрайнини обществените, политическите, медийните, религиозните, културните и научни среди доказаха липсата на принципност, последователност, пълноценност и цялост по широк спектър от външно политическата концепция за уреждане на сложните взаимоотношения с най-големия проблем на нашата политика – взаимоотношенията с нашите съседи.

Българската политическа система, порочният страх и безличие на интелектуалци, културтрегери, медийно затъмняване, обществена слепота и безчувственост към нашите сънародници са всъщност епилога на този абсурден психологически ад на униженията, страха и асимилацията, в който те остават да живеят до пълното им изчезване като загиващ вид.

проф. Лозан Митев,

председател на Граждански комитет Западни покрайнини