Освен това, Гергана Барабонкова помага за лечението на тежкоболни българчета

ГБ

Архитект Гергана Барабонкова е родена в града на розите – Казанлък. След завършването на висшето си образование в УАСГ работи три години като архитект в София. През 1999 година семейството и печели зелена карта и решават да опитат късмета си зад океана. Понастоящем работи за архитектурната фирма “Стефиян Брадлей” в град Бостън. Тази година ръководен от нея екип спечели конкурса на „Загорка Зелен фонд” с проект за създаване на пасивна еко-класна стая.

Каква е професионалната ви реализация, имате ли хоби, арх. Барабонкова?

– За себе си мога да кажа, че имах късмет, защото започнах работа по специалността си от самото начало при пристигането ни в САЩ. Първата ми работа в Америка беше в едно малко архитектурно студио в предградията на Бостън, в което предимно се проектираха училища и жилищни сгради. Първоначалния ми опит от това малко студио много ми помогна за старта на професионалната ми кариера в Америка. В следващата ми фирма вече работех върху големи проекти на търговски центрове и молове. От четири години съм архитект в Бостънския офис на международната фирма Стефиян Брадлей. Сега работя над проект за Детската болница в Бостън. Голям интерес за мен представляват зелените и нискоенергийни сгради и пасивните сгради. В САЩ е създадена системата за сертификация на сгради LEED (Leadership in Energy and Environmental Design), която залага на използването на максимално местни и естествени материали, а заедно с това и на възобновяеми източници на енергия. Изключително ме радва фактът, че един от основните приоритети на американския президент Обама и неговия кабинет е енергийната политика, което ще доведе и до по-голямо развитие на зеленото и нискоенергийно строителство. Освен че обичам работата си, обожавам и да пътувам със семейството си и да посещавам далечни и непознати места.

Обикновено българите зад граница много често сравняват тук и там. Как виждате вие тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции?
– Разликата между живота тук и в България, според мен е огромна и то не заради стандарта на живот, а основно заради манталитета на хората. В България също може да си осигуриш стандарт на живот – хубав дом и кола, но като излезеш на улицата или се качиш в автобуса виждаш как никой не се усмихва. Няма търпение и уважение между хората. В Америка има правила и всички се стремят да ги спазват, докато в България всичко е някак хаотично и българинът смята, че правилата са създадени, за да се нарушават. Американците ме удивляват с тяхната невероятна позитивност и оптимизъм. Българите, обаче са ненадминати със своето гостоприемство. Това си е наша национална черта, с която можем да се гордеем. А българите и тук, и в България са много трудолюбиви и амбициозни. Повечето от тях държат, инвестират в образованието си и го поставят на преден план. Те смятат, че едно добро образование е ключ към успеха и по-добро бъдеще.

Ако можете да избирате сега дали да отидете да живеете в друга държава, бихте ли го направили отново и каква е мотивацията ви за този избор?
– Обичам предизвикателствата и бих живяла и в друга държава, например в Западна Европа. Винаги, когато посещаваме Европа съм била очарована да съм заобиколена от толкова много история. Смятам, че в Европа също така творят много интересни архитекти. Европейският начин на дизайн е доста по-различен от този в Америка и ако имам възможност някога да работя в Европа, това ще бъде добър опит за мен и за кариерата ми.

Какво сте направили за Родината си и какво бихте искали да направите, ако ви се отдаде възможност?
– Преди време с мои приятели и съмишленици помагахме на българчета с нелечими в България диагнози да се лекуват в чужбина. Успях да помогна на две деца с тежки диагнози да дойдат да се лекуват в Бостън. Лечението на децата бе заплатено от американска фондация и българска организация. Сега тези деца са добре и живеят нормален живот като всички останали здрави българчета. Това ми дава огромно удовлетворение и ме прави много щастлива.
За в бъдеще обмислям начин да бъда полезна с информация на българските си колеги относно нискоенергийни сгради и пасивните сгради. Надявам се в България това строителство да бъде стимулирано от държавата, за да навлезе все повече и да намери по-широко приложение.

А за страната, в която живеете?
– За страната, в която живея, ежедневно давам труда си и проектите си. Отскоро се присъединих към една неправителствена организация в Бостън и им помагам в проектите, свързани с пестенето на енергия.

Какво ви даде Америка и какво ви отне, каква е личната ви преценка, променили ли сте се и в какъв смисъл?
– Животът в Америка ми даде свободата на избор. Чувствам се свободна да избирам какво ще е моето бъдеще и това на семейството ми. Даде ми нов мироглед и способността да гледам през широк ъгъл заобикалящата ме дествителност. Отне ми близките ми и приятелите ми от България. Човек се чувства някак изолиран и е трудно да намери приятели със сходни интереси.

И като заключение, какви са ви мечтите за бъдещето?
– Мечтая за деня, в който ние българите ще спрем да се надяваме някой друг да промени живота ни отгоре и да осъзнаем, че промяната зависи от всеки един от нас. Ден, в който ще се радваме на успехите на другите така, както бихме се радвали на своите успехи. Мечтая за деня, в който нашите родители ще могат да обикалят света, както американците на тяхната възраст. В личен план бих си пожелала здраве и още много вълнуващи и реализирани архитектурни проекти. На всички българи по света желая много здраве, повече вяра в себе си и много късмет!

---

Бел. ред. Първата публикация на това интервю е в изданието „Емигрант БГ”