Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   ГЛАСЪТ НА ДИАСПОРАТА

Споделете ме

Белград издевателства над българчетата, кара ги да пеят всеки ден сръбския химн

podИван НИКОЛОВ

Докато в света се чудят дали новата учебна година да започне присъствено или онлайн, сръбският министър на просветата издаде заповед през новата учебна година учебните занятия във всички училища да започват с изпълнение на сръбският държавен химн „Боже правде”. Според него, това било „важно като граждани да уважаваме знамето, герба и химна и така по най-добрия начин да пазим собствената си идентичност”! Спомняте ли си сцената от филма „Подгряване на вчерашният обед” по едноименния роман на Миле Неделковски? Сръбски учител в Македония, преди около един век, се разхожда из класната стая и бавно говори на децата, че дядо им и баба им са били „прави срби”, че майка им и баща им пак са били „прави срби” и че и те са „мали српчета”. За да им втълпи в главите това, той всеки път ги кара да напишат в тетрадките си по 10 пъти „ја сам мало српче”. Момиченцето Катерина пише „српче” като „сръбче”, защото така е научил от дядо ѝ „бугараш” и учителят пред всички я смазва от бой като ѝ чупи пръстите.

Нищо ново под слънцето. Даже е по-зле.

Сега вместо децата всеки ден да пишат по 10 пъти че са „малки сръбчета”, те ще стоят прави и с ръка на сърцето всеки ден ще пеят, но за по-сигурно, ще повтарят точно по 15 пъти за „сръбските земи”, „сръбското отечество”, „сръбския род”, „сърбите”, „сръбското чело”, „сръбското село”, „сръбския клон”, „сръбският град”, „сръбската правда” и всичко това, както казва, сръбския министър, заради „собствената си идентичност”!

Добре, но какво ще правим тогава с нашата идентичност? Ако, не дай си Боже, някое дете обърка „Боже правде” с „Мила родино” няма ли учителят, съгласно старите сръбски традиции в Македония и в Западните покрайнини, да го хване за гушата и да го удуши, пак заради тая пуста „идентичност”, на която вече един век не можаха да ни научат?

И още, на кой ли Бог ще пеят и ще се молят мюсюлманчетата, католичанчетата или протестантчетата?

Та нали от 35 преговорни глави, Европейската комисия нямаше забележки само по главите 25 и 26 – за наука и иновации и за образование и култура? Или сръбският министър е забравил за това? Кой ще ти мисли за такива дреболии, когато всички сръбски патриоти отново се отзовават на „зова на отечеството” и отново политат в бой за „сръбския свят”!

Та така стоят нещата на практика.

А на някоя поредна сръбско-българска среща на високо равнище, на която може би ще бъдат допуснати някои „по-удобни представители на българското малцинство”, най-вероятно в залата на Спортния център в Димитровград (Цариброд в сръбските уши все още звучи някак си еретически), българската делегация наивно ще се чуди защо българите в Сърбия „не искат” да учат на майчин български език, защо жените още не са си променили фамилията на –ов, но ще приветстват „напредъка”, че български се преподава по 4-5 часа седмично в българските училища и че са преведени и напечатани цели 30-ина комплекта учебници на български език!

За другите неща няма да издребняваме. Например за това, че в Босилеградското училище новата учебна година е започнала с трийсетина първолачета, а техните родители се чудят дали да търсят работа в София или в Берлин. А и училищните власти се чудят как да разделят българчетата на „сръбски” и „български паралелки”, та да има работа за повечко учители. Пък дали учебните занятия ще се провеждат присъствено или онлайн заради разпаднала се от пандемията образователна система, това е съвсем маловажна работа. Важното е децата всеки ден да слушат и да пеят за „сръбските земи” и „сръбският род”, докато не повярват, че не само те, но и майка им и баща им, и баба им и дядо им са „прави сърби” от Долно Тлъмино.

 

 

 

 

 

 

   

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в София



Времето със sinoptik.bg