Гласът на България
Национален новинарски портал
ГЛАСЪТ НА ДИАСПОРАТА
Методическо ръководство за фалшифициране на Историята. Made in Beograd
Ангел ПЕЛТЕКОВ
И тази година на 28. и 29. май в Сурдулица, Сърбия, за пореден път беше отбелязан т. нар. „Ден на Сурдулишките мъченици”, в присъствието на представители на правителството на Сърбия, общинската власт в Сурдулица, областната управа във Враня, 17 сдружения на организации, тачещи традициите на войните от 1912-1918 г., Армията, художествени състави и потомци на т.нар. сурдулишки мъченици.
Беше организирано шествие с част от мощите до местността „Дубока долина”, където архиереи на Сръбската православна църква са осветили новопоставения паметен знак – кръст. По този повод владиката Пахомий Врански е казал:
„Най-добре е тука да не говорим нищо, защото това място е мълчало над 100 години и тука са страдали ония които само са се стараели да живеят справедливо и да отстояват истината която са наследили от своите предци от различни места в Сърбия. Те бяха запоставени и забравени от мнозина, дори и от своите родственици, а много от тях и не са оставили родственици, но Господ не ги е забравил. През цялата история на Божията църква, Християните са страдали, но те се радват че днес сме се събрали тук да си ги припомним и никога повече да не ги забравим, да ги върнем в паметта, за да не може никой да каже, че те не са страдали, защото Божията църква ги е записала сред светиите. Светия синод прие предложението да се въведе Орден на Сурдулишките мъченици, така че догодина ще можем да присъждаме и този орден. Надяваме се, че с усилията на местната власт, ще успеем да направим промяна на предназначението на мястото и догодина да направим първа копка за изграждане на църква“.
Аз също смятам, че щеше да е най-добре владиката Пахомий да не беше говорил нищо, особено за „...истината, която са наследили от своите предци от различни места в Сърбия”, но щом пък е решил да говори, то и аз си позволявам да се изкажа по темата.
Оставям на историците, изследователите и патолозите от двете страни на границата да изясняват историческите събития, броя на жертвите, тяхната идентификация, времето и начина на смъртта и т.н., които по предложение на Владиката Вранянски Пахомий, Светия синод на Сръбската православна църква канонизира в „Сурдулишки мъченици” и ще се спра само на известната снимка „Помен за сръбските жертви на българските престъпления 1919 г.”, с която обикновено се илюстрират всички текстове, книги, журналистически статии и т.н. когато стане дума за т. нар. „Сурдулишки мъченици”.
Снимката която виждате, е на Сръбската православна църква /СПЦ/. По средата има дървена тараба с черепи и кости. Прави впечатление, че хората зад тарабата са в светли дрехи, а тези от двете страни са само в тъмни дрехи. По-късно ще видим /по черепите от близо/ - слънцето трябва да пада от ляво, но тарабата видимо не хвърля сянка в дясно. Хората в крайно дясно, са видимо доста по-високи от хората в крайно ляво. Тарабата е наклонена на ляво, а костите долу ляво висят във въздуха, но… нищо не пада нито се търкаля.
Тук искам да обърна специално внимание на дърветата зад тълпата.
Виждаме, че над тарабата в ляво има клони, които са по-високи от хората пред тарабата.
Нека от тази снимка да „отрежем“ само тази част, която съвпада с класическата снимка от Сурдулица, която всички познаваме. Оказва се, че ще трябва да останат само хората, които са в светли дрехи. Такива снимки се наричат сепия и се различават от черно-белите снимки по по-меките тонове. При това ще мащабирам двете тараби с еднаква дължина и височина. Така двете снимки трябва да са абсолютно еднакви…
Както и очаквах, тарабите са абсолютно еднакви и то до най-дребните детайли. С изключение на костите най-ниско долу пред тарабите. Показал съм и пет репера на еднакви хора от двете снимки. Репер 2 показва Православен свещеник с кръст.
Над хората от репери 1 и 2 в едната снимка има клони, а в другата – няма. Но абсолютно същите клони еднакви до най-малките подробности „останаха“ извън снимката.
Видно е, че сръбските православци са „изкоренили“ дърветата и са ги „посадили“ към средата на снимката.
Еднакви листа в двете снимки, но на различни позиции в снимката спрямо тарабата. Може ли такава неграмотност?
Над репер 5 се случва обратното. Дърветата „избуяват“ и стават по-високи от хората. Само това е достатъчно, за да се заключи, че снимките са фалшификати.
На снимката на СПЦ се вижда, че хората в десния край /репери 1 и 2/ започват да ги сгъстяват – от 6 души разпръснати на 4 души един до друг/. Между репери 2 и 4, на снимката на СПЦ има 20 души /въпреки, че репер 5 е преместен надясно в снимката на СПЦ/, а го няма свещеника от репер 3. Докато във втората снимка виждаме репер 3 – католически свещеник, какъвто няма в Сурдулица. Той няма шапка, за да му определя точния сан, но няма и брада, т.е. не е православен. От тук веднага можем да заключим, че сръбските католико-православци ни представят фалшива снимка от Австро-Унгария.
Започвам да търся снимки от католически източници. И веднага намирам в небългарски източник следното:
Тук виждаме титулната страница на книгата „PHOTOS THAT SHOOK THE WORLD“, /Фотоси, които разтърсиха света/. Още в съдържанието на страница 38 виждаме „черепи и кости на сърби, жертви на Австро-Унгарската окупация. Черепите и костите са на 3000 сърби изкопани след войната в Сурдулица, едно малко село недалеч от Белград“!? Странна работа, същото се твърди в сръбските текстове, но вместо„Австро-Унгария“, са писали „България“!
Това не е случайно. По това време срещу сърбошовинистите воюва т.нар. Вража /Дяволска/ дивизия на Австро-Унгария, включваща опълченски полкове от Хърватска и Словения. В самото начало на войната срещу Сърбия участва и най-известният капрал на Австро-Унгария, комунистът Йосип Броз Тито. Всички зверства от Срем до Цер, Колубара и пр. са извършвани от Дяволската дивизия на южните славяни.
Вража /Дяволска/ дивизия воюва срещу Сърбия
Няма как да се каже пред света, че южните славяни не желаят да живеят в една държава със Сърбия. По-лесно е да се оклевети България.
И на 38 страница виждаме Зверствата на Австро-Унгарците над сърбите в Сурдулица. „Интелигенция, университетски професори, поети, писатели, свещеници, преподаватели, учени бяха сред първите жертви на кървавата война.“
Писано е, без никакво съмнение, че жертвите на австро-унгарците са първите от кървавата война. Т.е. жертвите са още от 1914 и дори първата половина на 1915 г. А по това време България не е обявила война на сръбските окупатори на исконна българска територия. И освен това, авторите твърдят, че текстът е от оригиналната книга на Андра Попович от 1926 г. За мен няма никакво съмнение, че текстът е редактиран и до нас е стигнала редакция на оригинала, за да се клевети България и убива националното самочувствие на българското национално малцинство, което за последните 100 години е принудено да живее във вече четвърта държава в условията на сърбо-шовинизъм, и то на базата на лъжливи обвинения в убийства и фалшифицирани снимки и исторически текстове.
Много е интересна и самата тараба с черепите и костите, която съществува и като отделна снимка далеч преди Първата световна война. Тази снимка се използва от сатанински организации, за да проклинат нашия Господ – Месията. По-долу виждаме сатанинска графика само на черепите и костите на „жертвите“ от Сурдулица, използвана от СПЦ за клевети срещу България и Българското национално малцинство в Сърбия. Кръстът над черепите и костите е поставен обратно на Христовия кръст, което показва, че графиката е от църквата на Сатаната и служи за извършване на сатанински ритуали. Но иначе графиката съвпада с известната снимка „от Сурдулица”. Очевидно, авторите на сурдулишката фалшивка, са използвали графика от църквата на Сатаната с черепите и костите, които, както видяхме, по предложение на Владика Вранянски Пахомий са канонизирани от Сръбската Православна църква за светии!
Други автори също използват снимката на тарабата с черепите и костите.
Виждаме и обложки на продукти за сатанински ритуали, включително и дамски бикини с логото на „сурдулишките светии на СПЦ”.
Накрая, прилагам линк към книгата „PHOTOS THAT SHOOK THE WORLD“ със снимката на тарабата с черепите и костите. Няма никакво съмнение, че това е една гнусна фалшификация на сърбо-шовинистите, за да присвоят незаконно изконна българска територия след ПСВ. Фалшификаторите променят само името „Австро-Унгария“ с „България“ и я използват съгласно набелязаните си антибългарски цели.
