С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов

ГБ

Акад. Велев, в предишния ни разговор стана дума за положението на българите в Македония и Сърбия. Нека видим как живеят българите в останалите страни на Балканите... 

- Нека започнем с българите в Косово. Те живеят в областите Гора и Поле, броят им през 30-те години е бил около 10 000 души.

Днес той надхвърля 28 000. Част от тях са записвани като „югославяни“ или дори „сърби“. Преобладаващото мнозинство обаче изявява българската си национална принадлежност. Но новата косовска власт продължава да провежда политика на денационализиране на българите, като отказва да признае българския им произход.

А от кога датира българското присъствие в земите на днешна Албания?

- Българите в Албания са потомци на онези наши сънародници, населявали териториите, включени в границите на Първата и  Bтopaтa българска държава. През XVII-XVIII в. много от тях насилствено са изселени в райони на Македония, Тракия и Мизия. Повечето от изселилите се са християни. Останалите на територията на Албания българи са главно мюсюлмани. Между двете световни войни България прави редица опити за развитие на просветна дейност сред българите в Албания. След 1944 г. Енвер Ходжа предлага на българското правителство да изпрати там наши учители. Това не е станало, защото от наша страна вече се е смятало, че там не живеят българи, а „македонци“. Изолирането на Албания от света и незаинтересоваността на България прекъсва контактите на страната ни със сънародниците ни в Албания чак до 1989 г. От началото на 90-те години връзките с тях са възстановени. Значително по-толерантно е отношението на правителствата в Тирана по въпроса за българите в Албания и това позволява по-добре да се грижим за тях.

Колко българи живеят днес в Албания? 

- По данни от преди години те са около 60 000. Според по-новите  броят им възлиза на около 150 000 души. Най-много от тях живеят в районите на Голо бърдо и Мала Преспа. Хиляди българи живеят в Тирана, Елбасан, Драч (Дуръс), Корча и други градове. Българи живеят и в Северна Албания – областта Гора, в девет села на околия Кукас. Сред това население се води активна денационализаторска политика от скопски емисари – македонисти.

Доколкото ми е известно, албанското ръководство не пречи на българите да се организират и да поддържат връзки със страната ни…

- Да, но в случая е по-важно поведението на България. Час по-скоро трябва да се положат дипломатически усилия, за да се признае официално българското национално малцинство. Както и да се създават условия за получаване на българско гражданство.

Българите в Хърватия, Словения и Босна са се преселили там най-вече по икономически причини... 

- Точно така. Те емигрират в тези страни между двете световни войни, както и по-късно. По време на бившата Югославия са регистрирани като „югославяни“ или „македонци". По официални данни през 1990 г. в Хърватия има около 350 000 „югославяни“, от които около 80 000 са „македонци“. В Словения има регистрирани около 10 000 „мaкeдонци“. А в Босна и Херцеговина живеят около 1900 „македонци“. След 1990 г. за гражданите с български етнически произход в Хърватия и Словения съществуват възможности за национална изява, макар че още не са признати за национални малцинства. До днес България не е представила за това официално искане, нито е проявила интерес към спазването на политическите им права.

Стигнахме до съотечествениците ни, живеещи в Гърция…

- Голяма част от българите в Егейска Македония и Западна Тракия са принудително изселени, a в домовете им се настаняват малоазийски, критски и понтийски гърци. В резултат на това българите в Егейска Македония и Западна Тракия намаляват, но броят им до днес е внушителен. Нашите сънародници, въпреки репресиите, запазват националната си идентичност.

Но гръцката конституция, законодателство и практика не признават наличието на българско малцинство....

- Нещо повече, там българите до 1913 г. са обявени за „българогласни елини", а от 1934 г. - за „славяногласни елини". Това противоречи на международните норми за правата на човека. Но сънародниците ни в Гърция са обект на внимание и от страна на  македонистите от Cкопие, които ги обявяват за „македонци“. Българските мюсюлмани, наричани още помаци, в Гърция също са обект на особено внимание. Там се правят опити за създаване на „помашка нация" и „помашки език".

Колко са българите в Гърция според официалната статистика?

- Официалната гръцка статистика не отразява наличието на българи в Гърция. Според американски изследователи в региона на гр. Солун живеят около 60 000 славяногласни македонци, говорещи български. Според Европейската комисия за правата на човека през 1997 г. в Гърция има 105 000, говорещи български като майчин език.  Изследванията на доц. Г. Даскалов сочат наличието на 255 000 българи в Гърция. А според публикуваните в пресата изявления на свещеник Никодим в гр. Лариса в Егейска Македония живеят повече от 500 000 славяно-македонци, говорещи български. По наши изследвания общият брой на българите в Гърция е над 383 900 души. От тях около 200 000 живеят в Егейска Македония и повече от 50 000 - в Западна Тракия и по островите на Егея. Сред тях около 200 000 са православни християни, a 50 000 – мюсюлмани. 

Защо Гърция не признава съществуването на българско национално етническо малцинство на нейна територия? 

- По този начин тя лишава българите от основните им граждански и политически права. Затова България трябва твърдо и безкомпромисно да постави пред Гърция въпроса за признаване на българското национално малцинство в Егейска Тракия и Македония. Да се признае правото на самоопределение на българомохамеданите в Източните Родопи. Да се осигури на всички българи, живеещи в Гърция, свобода на словото, правото да говорят майчиния си език, да контактуват с близки и роднини, живеещи в България. Да се пледира за откриване на български училища и богослужение на български в районите с компактно българско население. България да осигури с медийно покриване районите на Беломорска Тракия и Македония, където има компактни български поселения.

Нека приключим този разговор с положението на българите в Турция...

- До Балканската война населената предимно с българи Източна Тракия (Одринска Тракия) е арена на българските националноосвободителни революционни борби. През 1913 г., по време на Междусъюзническата война, Турция заема тази територия и подлага на геноцид около 400-хилядното българско население. To е избивано, ограбвани са имотите му и e прогонвано. На асимилация и прогонване е подложено и близо 50 000-то българско население в Цариград.

През 1925 г. е сключен Ангорският договор за малцинствата и бежанците между България и Турция. Турция не изпълни своите ангажименти по договора да разреши завръщане по родните места на прогонените българи, за да влязат във владение на имотите си, което се препоръчва от договора. По този начин хиляди българи са лишени от своите имоти, които са обявени по-късно за държавна собственост на Р Турция. Днес за определяне броя на българите в Турция е трудно да се ползват данните на преброяванията и други официални източници. Съгласно турската конституция и законодателство всеки турски гражданин се смята за турчин. 

Но какво твърдят неофициалните данни?

- Че лицата, които говорят български като майчин език, са повече от 100 000 души. Р България трябва да настоява пред Р Турция да изпълни клаузите от Ангорския договор, които ощетяват българските бежанци. Трябва като държава да се грижим за българските исторически и културни паметници в съседката ни. Нужно е да окажем помощ на българската църковна община в Цариград и на българските църкви в Одрин и Лозенград. Както и да се защитят енергично българските екзарxийски имоти в Турция. И не на последно място – да установим широки контакти с българските турци, преселили се там, с оглед лобиране за широки междудържавни и приятелски отношения между България и Турция.

----

Бел. ред. Първата публикация на това интервю е в изданието "Животът днес"