Как 15 ученици и 2 учители създадоха търговската марка „Долината на тракийските царе“

Иван ВЕЛЧЕВ

На 15. декември 2023 в ИМ ”Искра” - Казанлък беше организирана изложба с 60 ценни и непознати досега находки на археолога Георги Китов, по повод 80-годишнината от неговото рождение. Идеята за тази изложба беше на Дияна Димитрова - съпруга на д-р Китов, която присъства на събитието. Във върнисажа участва и проф. Николай Овчаров. Нямам намерение да разказвам за самата изложба, тъй като

за нея вече информираха медиите. По-скоро искам да споделя някои мои мисли, спомени и асоциации по повод на това събитие. Добре помним времето около 2004 година, когато Г. Китов направи невероятните открития в могилата "Голяма Косматка" край Казанлък - гробницата на тракийския цар Севт III. Това беше водеща новина не само в България, но и в чужбина! Казанлък живееше с това събитие. Помним и че самите разкопки бяха забулени в някаква мистика, тайнственост и че имаше опасения да не би някои артефакти да изчезнат. Освен Георги Китов, огромна работа по съхранението и социализацията на съкровищата свършиха тогавашният кмет Стефан Дамянов и директорът на музея в онези години - д-р Косьо Зарев.

               Неслучайно, при откриване на излобата, Косьо Зарев заяви директно: „Ако не беше Стефан Дамянов да изгради много бързо трезора в музея, част от това, което се намира в него сега нямаше да го има!”

                 Да припомня, че социализацията на могилата „Голямата Косматка” и изграждането на трезора бяха извършени бързо, и то без евросредства, защото България още не беше член на ЕС! Сега това е много по-лесно, я с пари по еврофондове, я от плана за възстановяване.

               През 2015 най-ценните артефакти, открити в Голямата Косматка, като бронзовата глава на цар Севт III и златният венец гостуваха на музея Лувър в Париж! Д-р Китов вече беше починал, а тези, които имаха най-голяма заслуга за съхранението и социализацията на тракийските съкровища - Стефан Дамянов /който още беше жив/ и Косьо Зарев, не бяха включени в българската делегация!

             Сещам се и за нещо друго. През 2004 бях учител по мениджмънт в СОУ ”Екзарх Антим Първи” в Казанлък. От 2002 до 2005, много преди членството на България в ЕС, училището участва в първия голям международен проект в града - „Регионална междуучилищна инициатива”. В този проект участваха 100 училища от всички балкански страни и САЩ. Целта на проекта бе повишаване на междукултурния диалог, религиозната и етническа толерантност и разбирателство между младежите в този район на света, известен като „барутен погреб”. Проектът се финансираше от фондация “Католически служби за помощ” - САЩ, като аз бях координатор в училището. През третия етап на проекта всяко училище трябваше да разработи електронен продукт, с който да представи на другите участници своя град.

            В нашата група имаше демократичност и на няколко срещи самите ученици решиха да разработят продукт ”Долината на тракийските владетели”! Това беше през пролетта на 2004, докато Г. Китов направи своето откритие през м. септември 2004! Да припомня, че дотогава Казанлък беше известен като Долината на розите! В разработването на този продукт се включиха всички 15 ученика и няколко учители. Целта беше не да се напише нещо като скучноват учебник по история, а емоционален разказ за траките!

              На първо място, децата бяха запалени не само от темата, но и от идеята на учителката по история Габриела Велева за структурата на текста. Вижте как бяха озаглавени неговите условни части/раздели: КОИ СА ТРАКИТЕ,   БОГАТСТВАТА НА ТРАКИЙСКА АРИСТОКРАЦИЯ, ТРАКИТЕ - ВОИНИ, БЕНДИДА: БОГИНЯТА-МАЙКА, БОГАТСТВА, БОГАТСТВА, ХАЙДЕ ДА СИ ЗАРОВИМ СЪКРОВИЩЕ, ЗИБЮДИТИС – СИЯЙНИТЕ, ДА ТИ ПРЕДСКАЖАТ СЪДБАТА В ТРАКИЯ?  БЕЗСМЪРТИЕ И ОБЕЗСМЪРТЯВАНЕ, ДА СИ ЖИВЕЕМ ЖИВОТА, ЦАРЯТ Е МЪРТЪВ - ДА ЖИВЕЕ ЦАРЯТ!

           Учениците сами издириха много материали за траките извън учебниците, в т.ч. и от Историческия музей. От всички други участници в проекта, само нашият беше мултимедия, т.е. имаше и анимация, и музика! Имах великолепни програмисти - Стефан Парнаров и Мирослав Мичев от тогавашния 11 „б” клас, а музиката също беше от наши ученици от музикалните паралелки, които вече бяха студенти! Ние им се обадихме по телефона, за да искаме тяхното съгласие, защото те имаха авторското право и те се съгласиха.

         Получи се уникален продукт! За първи път го презентирахме някъде през април 2004 в компютърния кабинет, оборудван с най-модерните за онова време 7 компютъра, като имахме и безжичен интернет, уеб-камери и други периферии! На тази презентация присъстваха представители на Общината, на фондацията, учители и ученици! Присъства и културното аташе на САЩ в България - една достолепна жена, която беше изумена от продукта в две направления! Първо, тя не можеше да повярва, че този продукт е разработен от обикновени ученици! И второ, тя беше възхитена от разказа за траките, а текстът задължително беше на английски език и тя разбираше всичко! След това продуктът беше качен на сайта на проекта и така с него се запознаха хиляди ученици от тези 100 училища на Балканите и САЩ!

           Малко след това във Велинград се проведе среща на всичките 10 български училища, участващи в проекта и там той заслужи огромно възхищение!

           Но върхът беше на финалната среща по проекта с всички 100 училища, която се проведе на Охридското езеро през май 2004! Ние предварително бяхме подготвили достатъчно дискове с продукта, които бяха раздадени на нашите нови приятели. Именно продуктът „Долината на тракийските владетели” получи голямата награда по време на тази среща! Тази награда беше връчена не от кой да е, а от г-н Бари Битнер - координатор на учениците от САЩ и един от създателите на търсачката Гугъл! Той връчи награда и за най-добра уеб-страница на нашия ученик Стефан Парнаров!

            И така, за обобщя! Нашият мултимедиен продукт беше първият с името „Долината на тракийските владетели”!!! Именно ние за първи път създадохме продукт с това име, който стана популярен в България, на Балканите и в САЩ! Чак след 2004 това име стана официален бранд на Казанлък, който от дълго време и сега се разработва!

             Предложихме на Общината този продукт да се „прожектира” на специална видеостена, поставена на остъклените витрини на „Искра“ 4”. Така, особено по време на големи празници, българи и особено чужденци /текстът беше на английски език/ ще могат да се запознаят по интересен начин с живота на траките! Уви, Общината не прояви никакъв интерес! Вместо това, след години в парка до площада, се обособи някакъв странен информационен център /?!/, в който гостите щели да се запознават с... траките… Аз не видях нито един човек, който оттам да е получил някаква информация! Сега там е т. нар. площад „Киацо” и новият музей ”Ахинора”.

             И така, някъде в началото на октомври 2004, аз като учител минавах край Общината и видях кмета Стефан Дамянов, а до него беше Г. Китов! Дамянов ми махна с ръка да ида при него и аз помислих, че има да ми казва нещо. Но той каза: ”Запознай се с доктор Китов”. Аз се запознах и се заговорихме, разбира се, за траките. Казах му за нашия продукт и че в него липсват новите открития на Голямата Косматка. Предложих му да се видим и поговорим за това, за да усъвършенстваме продукта с неговите нови открития.Той прояви интерес и отговори: ”Нека е друг път, че сега имам много работа”! Уви, тази среща така и не се състоя, тъй като през 2008 д-р Китов почина.

               Всъщност, в този миг усетих, че неговият поглед беше някакси разсеян! Мисля, че той още беше под въздействие на онзи първи момент, когато сред разкопките в могилата бе видял бронзовата глава, останките от златния венец и т.н. и е разбрал, пред какво открие стои пред него!

               Откритието, което в голяма степен осмисля неговият живот!

               На лицето му имаше особено озарение, светлина!

             И може би затова, когато и сега чуя за доктор Георги Китов, аз се сещам именно за онова негово озарено лице.

              Озареното лице на откривателя!                        

                    Портретна скица на Георги Китов, направена месеци преди смъртта му от казанлъшкия художник Петко Въчев