Неговото знаене и можене не оставяше хората безразлични – едни го уважаваха, други го ненавиждаха

Иван ВЕЛЧЕВ

Бяхме приятели и често си пиехме заедно кафето. Някъде през декември 2022 пихме кафе в „Капитал” и си тръгнахме.Той беше паркирал джипа си зад културния дом, но не на улицата, а на една пясъчна поляна. Отивахме натам, когато той се спъна на висок бордюр и падна напред на коленете си, но се подпря на ръцете. С едно младо семейство го вдигнахме и му

почистихме дрехите. Успя не само да се качи на джипа си, но го запали и ме закара близо до дома ми, след което се прибра. Тогава за последен път го видях. Надвечер му се обадих и той ми каза, че е намазал коленете си с някъкъв крем, което е нормално. Но беше жизнен, с тонус. И така му се обаждах всеки ден, докато след време разбрах от друг човек, че проблемът не е в падането, а в тежка болест. И на 15. февруари 2023 научих, че е починал.

         На 16. февруари тялото му първо беше изложено в залата на „Искра” 4. Разбира се, поклониха му се много хора. За съжаление, между тях видях и много такива, които дълги години му тровеха живота и трябваше поне от срам да не идват. За какво дойдоха една група от една известна партия, която постоянно бойкотираше него и проектите му и му правеше мръснишки номера? За какво дойде един политически номад, който като пеперудка прелита от партия в партия и който му беше зам.-кмет по икономиката, след това – депутат от ГЕРБ, а наскоро и съветник от БСП? При положение, че лицемерничеше пред Дамянов, но си позволяваше всеки ден да ръси простотии по негов адрес зад гърба му?

         В града го наричаха ”кметът”. А по-правилно би било да го наричат ”директорът”! Защото едва ли имаше в България човек, който да е бил директор на толкова различни места! Средното си образование завършва в Механотехникум „Цв. Радойнов“, а висше в Тулския политехнически институт в бившия СССР. Трудовият му път започва като инженер оръжейник в комбинат „Арсенал“, където бързо израства в професионалното си развитие като технически ръководител, зам. директор, а по-късно и като главен директор на комбината, тогава с личен състав от 23 000 души. След това е „заточен” /както той се изразяваше/ за директор на електропорцелановия завод в гр. Николаево, който е в тежко състояние, но той не само го изправя на крака. Постига един от най-високите проценти на износ по т.нар. ”второ направление” /за валута/ спрямо обема на производство. Това е била причината, заради която лично Тодор Живков го кани при себе си, като скоро след това го изпраща за директор в комбинат „Мадара“ в Шумен.

         Още тогава се носеше славата му не само заради икономическите успехи на завода, а най-вече за социалната му политика, за която успява да убеди окръжните и градски партийни началници. Всеки новопостъпил „отвън” нов работник, получаваше апартамент и право да получи нова „Лада” - неща, за които тогава се чакаше с години!

         Заради всичко това той беше назначен за генерален директор на едно от най-големите и валутоносни обединения - „Балканкар”, с над 116 000 души в 33 наши предприятия и 16 задгранични дружества! По негово време БАЛКАНКАР се превърна в най-големият производител на кари в света! Стефан Дамянов създаде нещо, което и сега е немислимо и непостижимо: създаде свои заводи в страни, където бяха най-големите му конкуренти: Япония, Франция, Италия, Иран и др. Имаше ранг на министър и присъстваше на заседанията на Министерския съвет! Тогава аз работех в завод „Хидравлика”, а по-късно в бившето ДСО ”Хидравлика”. Посетил съм всичките му заводи.

       След 1989 е назначен първо за ген. директор на ДСО ”Металолеене” и на „Тежко машиностроене”, които заради политическите пермутации и под натиск от Горбачов, бяха ликвидирани.

         В края на 90-те беше назначен за директор на фирма ”ВАМО”-Варна, която произвеждаше дизелови двигатели по лиценз на английската фирма ”Перкинс”. Заедно с тогавашния кмет на Москва - Юри Лужков - подготвиха дългосрочен договор за огромни количества двигатели. Дамянов успя за кратко време да подмени цялото оборудване в завода със съвременно такова. В България дойде лично Лужков, за да се подпише договора. За тази цел те отидоха при тогавашния премиер - Иван Костов. Той отказва да подпише договора, макар че по същото време подари „Нефтохим” на руската”Лукойл”*.

         Тогава Дамянов разбира, че за него няма бъдеще като директор и се прибра в Казанлък. За кратко време беше председател на фондация „Българска роза”. През 2003 беше избран като независим кандидат за кмет на Казанлък!

         Бях член на неговия предизборен щаб и в екипа, който подготви предизборната му програма. Като дългогодишен мениджър, той знаеше много добре защо това е много важно! Държеше да се познават нуждите на хората /а не на партиите!/ . Такава програма никой до този момент не беше правил!

         През 2007 беше преизбран за втори мандат с огромните 84%, които бяха рекорд в България! Но едни мизерници от партията, която по неволя го подкрепи, правеха всичко възможно да го бойкотират! По време на кампанията се пусна проучване на един „виден българския социолог”, според когото Дамянов всеки ден губел доверие, а вторият след него вече имал „съизмери резултати„! Дамянов спечели с 84% от раз, а т.нар. ”втори” получи по-малко от процент! Т.е. грешката на социолога беше 100 пъти/!!/, но той не само не си подаде оставката, но и още прави прогнози!

         Положи основите на европейския облик на Казанлък, тъй като преди всичко той беше изключителен визионер. Неговите далновидност и перспективност го отличаваха от мнозина. Той беше и ще остане изключително авторитетна личност!

         При неговото управление бе променен облика на града. Извършена бе реконструкция на централния площад „Севтополис“ и се премахна неговата сивота, с която бяхме свикнали. Площадът, с неговия шадарван и с прочутата „Царска чешма” са местата, на което много хора си определят срещи.

          Дамянов промени изцяло ж.п.гарата и площадното пространство пред нея, което беше истинка клоака!

           Едно от най-големите постижения на Дамянов, което бе плод на няколкогодишни преговори и което до ден днешен има пряко отражение върху казанлъшкия бизнес и върху екологията, е газификацията на Казанлък! Бяха газифицирани всички общински дружества - болници, училища, културни институти! А с газификацията на „Арсенал” рязко се подобри екологията. Беше подготвил и газификацията на ТЕЦ и тя щеше да отоплява целия град! Но царското правителство подари ТЕЦ-а на една комсомолска мутра, която не само фалира ТЕЦ-а, но изтръгна и направи на скрап всички тръби в града! Лично Дамянов ме запозна с проекта на „СИТИГАЗ” за регионална газова ТЕЦ. Тя трябваше да се изгради източно от болницата и да топлофицира целия район. За съжаление, на това място сега се изгражда поредния МОЛ, макар че на стотина метра под него се намира търговския дом, изграден също по времето на Дамянов. Сега в блоковете, всеки се спасява сам и се отоплява с всичко, в т.ч. и с дърва!

       Но може би най-голямата му заслуга са свързани със знаковите открития от могилата „Голямата Косматка”, които направи д-р Георги Китов! Лична заслуга на Стефан Дамянов е оставането на много артефакти от гробницата на Севт III  в трезора на музей „Искра“/който също той построи!/. Това наскоро беше потвърдено и от д-р Косьо Зарев - тогавашен директор на музея, на вечерта по повод 80-годишнината на Георги Китов!

         Точно след това откритие се промени брандът на Казанлък!

И от „Долината на розите” се превърна в „Долината на тракийските владетели”!

Наскоро писах, че за първи път електронен продукт с това име се появи през м. март 2024, когато аз работех в СОУ ”Екзарх Антим I”, участвахме в първия голям международен проект за града и трябваше да разработим продукт, чрез който да запознаем ученици от 100 училища от 10 държави /включително САЩ/ с историята на нашия град! Сега много хора в града и в София се тупат в гърдите, че са големи траколози!

         По инициатива на Стефан Дамянов, през 2005 за първи път се проведоха и т.нар. ”Празници на тракийските владетели”, които продължават и до днес!

         Лична инициатива на Дамянов е и проектът „Севтополис”, който трябваше да експонира по съвременен, атрактивен начин древната столица на Одриското царство „Севтополис” в средата на язовир "Копринка"! Аз познавах подробния проект на инж.Тилев, както и проекто-договора с нидерландската фирма, която не само можеше да го построи, но беше осигурила и финансирането! И отново разни местни едноклетъчни не позволиха този проект да се реализира! Него трябваше да го замени една дървена гемия, която отдавна е платена, но и до момента не е превозила и един турист!

           Не всеки знае, че Дамянов имаше идеен проект за парк ”Розариум”, подкрепен от японците! Но истински парк, с много рози, на два етажа и с под от дървени трупчета! Вместо това сегашният парк за мен е колодрум, където повече от 60% са плочки и бетон!            

           Дамянов много държеше на участието на гражданите в управлението! Създаде и оглави гражданско сдружение, на което стана и представител, т.е. общински съветник в мандата от 2011 до 2015, когато вече не беше кмет! Аз бях негов член и знам добре колко много въпроси сме обсъждали заедно.              

           Ежегодните отчети на Дамянов се провеждаха в голямата зала на дома на културата! Залата винаги беше препълнена, имаше хора, които идваха, задаваха си въпросите и пак си излизаха. Да, имаше и много груби хора, но не помня той да е прекъсвал някого! Вече 12 години тези отчети се извършват в малката заличка на „Искра” 4 или в актовата зала на Общината!

           В бившия вестник „Искра”, която сега се е превърнал в общински рекламен стенвестник /бюлетин/, постоянно се публикуваха грозни измислици от хора, които както казах си позволиха да дойдат на поклонението!

           Тогава имаше общинска телевизия, която също нерядко го ругаеше, но той приемаше всичко това за нормално! Успя да създаде телевизия в сградата на Общината, която се излъчваше и по национална телевизия! След него тя беше разрушена! Бяха уволнени всички негови служители в Общината, докато той самият не направи това през 2003 година!

           Не бих искал да разказвам всичко, което е направил Дамянов, защото то е известно! А и през 2011 Любчо Иванов издаде книгата ”Стефан Дамянов - живот в две епохи”! Да, не всичко, което той планираше успя да се реализира по време на неговото управление, но и не малко неща се взаимстваха от тази програма при новото управление! Което отново доказва, че той беше визионер за бъдещето, а не само за мандата!

           Но очевидно всичко, което той е направил за града и за България, беше много малко, защото той така и не беше удостоен със званието Почетен гражданин на Казанлък! Само искам да припомня, че съгласно изричната общинска наредба 37, това най-високо отличие на Общински съвет – Казанлък се присъжда на „български и чуждестранни граждани за особено големи заслуги към града, общината и Република България във всички области на обществения живот.”!!!

         Питам: колко други наши съграждани отговарят едновременно на всички тези условия?!

         През 2011 той отново поиска да бъде кмет, за да продължи да гради Казанлък. Но БСП го бойкотира, като го елиминира на свой пленум и пробута една личност, която естествено че беше победена с два пъти повече гласове от кандидата на ГЕРБ! По този начин БСП доброволно сдаде властта на ГЕРБ и досега е в опозиция /поне мнима!/…

          Вижте реакцията на някои местни медии, цитирам дословно: „Загубилият изборите миналата неделя Стефан Дамянов, кмет на Казанлък в продължение на два мандата, ще подкрепи на втория тур кандидатката на ГЕРБ Галина Стоянова”?! А истината е, че през 2011 Дамянов въобще не участва за трети път в местните избори и нямаше как да загуби! Беше избран само за общински съветник от гражданското сдружение!

         Той имаше един основен принцип като управленец: никога да не се оправдава с „предишните”! Не е правил това нито като кмет, нито като директор, за разлика от сегашни нашенски политици и местни величия, за които са им виновни всички след Аспарух!

         Стефан Дамянов не стана почетен гражданин на Казанлък! Но знам, че той остана в сърцата на хората, като „нашият кмет”!

         Нека и днес си спомним за него! Бог да го прости!

---------------------

Бел. ред. Иван Костов бе принуден да продаде Нефтохима, след като бе заплашен от кагебейците, че ще пострадат членове на семейството му. Кремъл действа така – или си с нас и получаваш пачки с долари, или получаваш новичок.