Напусна ни писателката Гергана Сулева, след като ни показа как се носи Кръст, без ох и ах

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Снощи е свършил земният път на забележителната авторка от Града на розите Гергана Сулева. Днес най-близките ѝ я изпратиха във Вечността. Гери изживя цял половин век в своята инвалидна количка, за да ни докаже, че Духът е по-силен от материята. Повелителка на думите, тя ни завеща своите покъртителни разкази и чувствени стихове; нещо повече –

написа и постави на сцена цял мюзикъл! Заедно със свои съмишленици твориха боди-арт и всичко, за което волният ѝ дух ѝ даваше криле.

Нека я запомним такава: силна, таланлива, свободна като птица. Като в това нейно интервю:

 Научих се да побеждавам.   Щастлива съм!

Гери, какво е да живееш с тежка диагноза на гърба си?

- Аз никога не съм имала нищо друго, освен тази тежка диагноза… така че, не я забелязвам. Поставям си реални цели и ги постигам. Осъзнавам колко ми е труден живота, и смея да кажа, че се гордея със себе си. Никога не съм се подценявала и се старая да уча другите на това…

Кои от твоите постижения /и творчески, и житейски/ са ти най-ценни?

- Всякакви победи имам. Щастлива съм в личния си живот. Успях да не се откажа да пътувам. Работя. Надявам се, че радвам хората със своето изкуство…

Какво искаш да кажеш на казанлъчани, на хората въобще?

- Да се радват на пролетните цветя, на снега, на това, че могат да плуват… Да търсят цветовете във всичко… и дори и нищо друго да не им е останало – да имат кого да обичат.

В какви отношения си с Бог? Пояснявам - много хора в подобно на твоето положение се сърдят на Бога; казват: „защо точно аз да имам такава съдба?!“ Докато един съвременен светец, св. Паисий Светогорец казва следното: „За незрящите /и за хората с други увреждания/ Бог е приготвил съкровище в Небесната банка. От тях се иска само да вярват и да славят Бога, и ще бъдат причислени към светите мъченици...“

- В храма винаги сме двама – аз и Бог. Дълбоко вярваща съм и съм сигурна, че всичко е както трябва!

С Богом, момиче!

               АХ, МОРЕТО

                                                            Гергана СУЛЕВА

I 

Любопитни гларуси

ме издебнаха

и откраднаха

сърцето ми.

Хвърлиха го в морето

и от кръвта му

коралът в червено разцъфтя.

Залезът го отрази

и ето

водата дивно заблестя.

Въздъхна водната стихия.

Морето радостта си не можа да скрие

че сърцето ми

днес в него бие…

II

Напускам рая

където тревата зелена

мирише на утро

и птиците

са мои приятели.

Напускам рая

където

оглеждам във водата

лицето си

трижди по-чисто.

Отивам си

но без тежест в сърцето

защото

отивам на място

далеч по-добро.

При теб…