Но днес в Града на розите и автоматите няма дори една паметна плоча за този благодетел

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Навършиха се 150 години от рождението на може би най-заслужилия към родния си град казанлъчанин. По този повод Общобългарски комитет „Ген. Иван Вълков“ награди заслужили наши съграждани като окръжния прокурор Константин Тачев, като Николай Спиров, бивш заместник-началник на РПУ-Казанлък и началник на Криминалния сектор, като дългогодишния директор на Военния клуб – Матей Женков и други. 

Вчера, на рождения ден на генерала, по чието нареждане Държавната военна фабрика е преместена от София в Казанлък през 1924 година, в храмовете се чете евангелският откъс с 10-те прокажени. По тяхната гореща молба Христос ги изцелил от смъртоносната болест и те щастливи се разбягали по родните си места. И само един от тях се върнал, за да благодари на Божия син за изцелението си…

От кои ще бъдем ние, казанлъчани? Дали ще съумеем, макар и след 100 години, да благодарим на ген. Вълков, незаслужено очернен от комунистическия режим? Или ще се оприличим на онези 9 неблагодарници от Евангелието…

Да припомним, че генералът е избран за Почетен гражданин на Казанлък в далечната 1928 година. Всички сме яли хляб от „Арсенал“… И кой друг, ако не сегашното ръководство на оръжейния гигант, може и трябва да инициира в Общинския съвет и да постави в центъра на града един подобаващ метален барелеф в памет на безспорния благодетел на града ни – генералът от пехотата Иван Вълков?!

---------------------------

на снимката - факсимиле от книгата на историка д-р Чавдар Ангелов, която реабилитира пред българското общество делото на ген. Вълков като държавник, дипломат и политически деец