Иконата е основната светиня на атонския манастир Дохиар

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

За поредна година в навечерието на големия християнски празник Успение Богородично в едноименния храм в Казанлък посрещнаха Чудотворната икона на Пресвета Богородица Скоропослушница. Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан, свещенослужители от епархията и миряни се поклониха пред светинята,

като всеки от тях получи специално издание на Старозагорска света митрополия. В него е разказана историята на иконата, как тя ни защитава, за какво помага и каква е молитвата към Св. Богородица Скоропослушница. Тя беше поставена в центъра на храма до Чудотворната икона на Света Богородица „Неувяхващ цвят“. Характерно за това свещено изображение на Божията Майка е, че с Богомладенеца са изобразени изключително тържествено с царски атрибути. Иисус Христос е прав, а Света Богородица държи в дясната си ръка цвете (роза), откъдето идва и името на иконата, която символизира чистота и непорочност.

Утре (15. август) Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан ще възглави празничното богослужение в храм „Успение Богородично“ в Казанлък. Посрещането на владиката е в 9:15 часа, а началото на литургията в 9:30.

За иконата на Пресвета Богородица Скоропослушница

Основната светиня на атонския манастир Дохиар е иконата Света Богородица -Скоропослушница. Историята на манастира разказва, че през 1664 година образът на Дева Мария бил изписан на стената на монашеската трапезария. Там имало проход, през който често минавал монахът, отговарящ за трапезарията. Един ден послушникът Нил чул следните думи: ,,Не преминавай с димящи ястия покрай мен и не опушвай моя образ“. Нил не се вслушал в тези думи и един ден чул отново: ,,Монаше, ти не си достоен за това звание! Дълго ли ще опушваш моя образ?!“ Нещастникът паднал пред иконата на колене в покайна молитва и сълзи. На сутринта братята му го намерили ослепял. Изплашените монаси решили да правят ежедневно молебен пред иконата, преградили специално помещение, където образът стоял. Ослепелият монах не се откъсвал от светия образ, докато Богородица не му проговорила отново. Тя му казала: „Нил, твоята молитва е чута и ти се простен. Нека отсега нататък всички братя и православни християни се обръщат в своите нужди и Аз никого няма да оставя нечут. И моят образ ще се нарича Скоропослушница, защото Аз ще давам бърза милост за всички, които с благоговение се обръщат към мене“.

След това монасите заградили прохода, така че вече никой да не преминава и построили параклис в чест на иконата, като го украсили с красиви стенописи. Пред иконата сложили постоянно горящи кандила. Тук се случили много чудеса и изцеления. През лятото на 1996 година Пресвета Богородица предоставила невиждано благоволение, както за монасите, така и за всички православни християни. Зад иконата имало позлатена част и реставраторът Антоний Глинос там разкрил стенопис, датиран от 1563 година, който бил и самата чудотворна икона.