Родолюбиви казанлъчани се поклониха пред паметта на юнака и на всички летци

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

За пореден път и днес казанлъчани се поклониха пред паметта на легендарния български военен летец поручик Димитър Списаревски. Това стана пред паметника на загиналите военни летци в казанлъшкото поделение. 20. декември 1943 година остава в историята като „Черният Никулден“, заради масираното нападение на американската авиация над София. Групировка

от 15-а въздушна армия на САЩ в състав 150 бомбардировача „Либърейтър“ B-24 от 376-та тежка бомбардировъчна групировка, охранявани от 60 тежки двумоторни двутели изтребители Локхийд P-38 от 82-ра изтребителна група, се насочва за поредната бомбардировка на столицата на Царство България. Българската ПВО вдига 36 самолета срещу 200 вражески. Противникът е посрещнат от немски изтребители Месершмит-109, излетели от летище Божурище и френски машини „Девоатен“, излетели от летище Враждебна. Българският орляк 3/6, имащ по списъчен състав 17 изтребителя „Месершмит“, излита от летище Божурище. Неговата задача е да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна ще атакува бомбардировачите, за да ги принуди да хвърлят бомбите си извън целта. Освен това, атаката на изтребителната авиация спечелва време за укриване на населениeто в бомбоубежищата. Основната тактическа цел на изтребителната авиация е да разстрои противниковата формация и да я отклони от курса, като ѝ попречи да нанесе прицелен удар. Тази цел е постигната от българските летци. Въпреки това, при нападението на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, тежко ранени са 46, а леко ранени – 62 души. Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила“. Списаревски прострелва един бомбардировач, след което се сблъсква с него. И двата самолета падат, Списаревски загива. Българите свалят 5 самолета – 2 бомбардировача и 3 изтребителя. Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, пише по-късно в спомените си: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието „ненадмината ярост“ в бойната авиация“.

„Докато помним, пазим и тачим имената на героите си, докато е жива историческата памет, България ще я има“, припомниха организаторите на поклонението от национален комитет „Ген. Вълков“. А веруюто на героя Списаревски е актуално и днес: „Не искам да се говори за никакъв Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини. Ние сме българи и нашата единствена идея трябва да бъде България!“…

Днешната годишнина е повод отново да се отправи искането 3-а авиобаза край Пловдив да приеме името на героя кап. Списаревски. Защото обвързването на авиобазата с името на руския граф, известен като голям неприятел на българите, обслужва чужда пропаганда. А решението за това трябва да се вземе от военния министър Запрянов.

Към горното искане можем да добавим, че е крайно време да бъде сменено и настоящото име на ВВМУ във Варна. Вапцаров дори не е антифашист, за каквито са признати френските /маки/ партизани. Той е един от платените агенти-терористи на болшевишкия главорез Сталин. И нещо повече – самият Вапцаров е родоотстъпник, той самият заявява, че е македонец, а не българин! А неговото име носят безчет улици, читалища и училища в България, включително и в Града на розите.