Писателят е убит през 1977 година в Пазарджишкия затвор

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

   Утре, вторник, 14. юли от 17:30 часа в литературно-художествения музей „Чудомир“ ще бъде представен текстът на пиесата „Апостола“ от забележителния български писател и дисидент Георги Заркин /1940 – 1977/. Трагедията в пет действия е посветена на Апостола на българската свобода – Васил Левски. Пиесата, както и цялото литературно

творчество на Заркин, е писана в социалистическите затвори. Там авторът попада, след като е дамгосан от комунистите с позорното клеймо „враг на народа“.

Георги Заркин. Колко от вас са чували това име? А всички честни хора трябва да знаят и помнят делото на журналиста, поета, антикомуниста, политическия затворник, на храбреца Георги Заркин, убит от комунистическия режим на сатрапа Тодор Живков... На 6. август 1977 година в Пазарджишкия затвор пристигат двама оперативни работници от Централата. Те водят разговор-инструктаж с началника на затвора Топкаров, след което са настанени във вилата на помощното стопанство на затвора. На следващата сутрин, в около 4:30 часа в карцерната килия при Георги Заркин влизат старшините надзиратели Благо Пачев, Делчо Минев, Атанас Медарски и Иван Тумбев; заедно с тях са двама криминални затворници от пазарджишкото село Ивайло – Васил Пенев и Иван Пепелов. Началникът на затвора също е на входа на карцера… Затворниците от близките килии чуват виковете на Заркин и предават на неговите близки последните му думи: „Какво искате бе, защо ме трепете?!“

Заркин е пребит с тояги и накрая задушен с възглавница от убийците. Издават му смъртен акт с лъжливо съдържание, според който затворникът бил починал вследствие на оток на белите дробове и сърдечна недостатъчност. Погребват го още същия ден. Погребението е насрочено за 15 часа, а убийците пращат телеграма до близките му едва в 12:00. Въпреки това, те пристигат навреме, но не им позволяват да видят покойника – ковчегът е закован!

Роден на 3. март, но убит заради думите „да вярвам, че Русия е „освободител“ на България, то все едно е да повярвам, че вълкът е тревопасен”. Умира само на 37 години, като 11 от тях преживява в мъки и страдания зад стените на комунистическите затвори.

Пореден вик за памет е инициативата на сина му Лъчезар Заркин, който ще представи утре в Казанлък пиесата „Апостола“. Елате, за да почетем делото на един истински български дисидент.