Из записките на един бивш русофилофоб

Стефан БАКЪРДЖИЕВ

Гледах Парада на 9 май в Москва. Гледах го и преди 35 години. Тогава Брежнев и Живков му придаваха известна бутафорност, днес обаче с дулото на новия танк сякаш бъркаха кафето ми.

Счу ми се и грохот на Миг 31 над къщата, а през прозореца надникна момиченцето с оная детска количка-танк от Червения площад.  Усетих симптомите на Московския синдром – Путин ти помахва усмихнат, а на теб ти се привиждат зелени човечета… 

И разбрах русофилите! Предвидливи хора. Онова, което преди ме убеждаваше в агресивността на руския империализъм, изведнъж ми се стори природна даденост, към която човешкият вид трябваше да се приспособи!  Аз също! Ето, Русия убеди всички, че без нея националсоциализмът щеше да владее и до днес света. Колцина си спомнят, че през първите близо две години на Втората световна война Сталин раздели с Хитлер Полша, нападна Финландия, окупира Прибалтика… Първо делеше Европа с Хитлер, после с Чърчил…  Хитлер стана враг, когато нападна приятеля си Сталин, Чърчил, когато „отвори“ очите си за новата Руска империя… Миротворна Рус след това смаза бунтовете в Берлин, нападна Унгария, Чехословакия, Афганистан…

Парадът тази година рекламираше новата линия – Крим, Донбас… А парадчето във Вашингтон? То направо ми отвори очите за реалностите: каква мизерия – над града прелетяха само няколко самолетчета от Втората световна. Къде спи Холивуд? В Париж и Лондон – също тишина и мирно небе, в Украйна – само траур, в Беларус – няколко десетки маршируващи като на екзотична екскурзия американски войници…

Светът се приспособяваше, аз - също! Появи се и траурното шествие с портретите на загиналите във войната руснаци. В челото Путин се поклаща като световен метроном… По-рано се питах какво ли ще е, ако из Европа закрачат наследниците на убитите от руснаци милиони техни събратя, финландци, полски офицери, унгарци, чехи, афганистанци, украинци… Сега дори не си го и помислих! Разколебах се за миг като си спомних как новият танк спря, а дали не се и подпали… Но то бе за кратко. Балистичните ракети ми подействаха като електрошок и ме заковаха отново във възродения източен коловоз...

Спах добре, а през деня преосмислих и приех дейността на българските русофили. Станаха ми симпатични – само те можеха да спасят България, ако руската газ за нас удареше 1000 долара като първа стъпка към превръщането ни в Задунайская… Проумях – повече русофили, по-голяма сигурност! И си спомних съвета към жените, ако бъдат нападнати от маниаци – да не усложняват положението си в безполезна съпротива! Така и русофилите целяха да ни предпазят от една бъдеща безполезна съпротива пред волята на Имперска Рус. Първите им успехи се набиваха на очи:

- другофилите изглеждаха вече маргинализирани, без дъх, пари и власт;

- русофилите бяха водещи във всички казанлъшки партии;

- Русофилският събор до язовир Копринка стана традиция;

- издигнаха се паметници на руснаци, някои от неудобство пропуснати от Комунистическата власт: генерал Скобелев и катастрофиралите край Копринка пияни червеноармейци;

- русофилството се превърна в езотерична ложа: видни нейни членове придружават госпожа кметицата до лошия чичко Цветан Василев да не би той да откаже да прибере общинските пари, после госпожа кметицата предлага на известен русофил общински имот на безценица, може би за да се установи там тайна явка на Ложата;

- госпожа кметицата продължи делото на видния русофил Станчо Коев и пропуснатите от него в калабалъка някогашни комунисти, днес започват да попълват бройката на Почетните граждани на Казанлък.

Като човек някога изкушен от политиката веднага се разрових и открих неподозирани възможности пред Русофилството. Бях сериозно предизвикан от руския Свети синод, който дискутирал дали е възможно у Путин да се крие Божествена сила, както и от казаците, които издигнали паметник на Путин като император. Нахвърлих идеи, с които да се влея подобаващо в редиците на казанлъшките  русофили:

- Копринка, като силна конкуренция с паметниците на Георги Димитров и на червеноармейците, както и с Русофилския събор, да стане част от град Казанлък;

- Русофилският събор, вместо да се крие под партизански имена, да мине под егидата на Боковото ЮНЕСКО  и да се финансира изцяло от Общината, както си беше;

- на свой терен в Толиати да се организира Помирителен конгрес на казанлъшките топ-русофили с отговорници госпожа кметицата и господин Самарски;

- в някоя от градинките, разкрасени с европейски пари, да бъде издигнат паметник на двамата червеноармейци, които овчар убил край Горно Черковище, задето му откраднали овце и пребили баща му, който в своята историческа непрозорливост възроптал срещу мародерството;

- да се направят постъпки за преместване на паметника на Съветската армия в градинката на "Искра" до мъжа в цял ръст, определян и той от мнозина като прикрит русофил;

- на мястото на плануваната „Японка“ срещу киното да се постави бюст на руснака, който в български ефир нарече Плевнелиев „куче“, като така ще си остане спазена традицията в центъра на Казанлък да не се допускат паметници на българи.

Няколкодневното общуване с русофили ме окуражи. Казанлък можеше да претендира за Окото на тайфуна, връхлетял ни от Изток! На първо време:

- паметник на Путин като Владетел на Стихиите, по разбираеми причини качен на висок пиедестал, монтиран пред входа на Общината;

- бързо възобновяване на Живковото предложение България да се присъедини към Русия, за да ни забележат като хванем ред след малък Крим и преди голяма Украйна;

- финансиране на наши зелени човечета нерусофили за изпращане в Донбас и на ново фототипно издание на Сталиновите съчинения;

- пилотен проект на Русофилството: знамето на Казанлък да се украси с два уралски орела, а в Общината да се въведе униформа – рубашки, тужурки, куртки и казашки забрадки. За госпожа кметицата – екип на червеноармейска сестра от военно-полевата болница в Копринка от 1944 година…

Засега толкова. Казаха ми, че е достатъчно, за да кандидатствам за Русофил, но не и да ме приемат, предвид нездравото ми минало на умерен русофилофоб. Обещаха да ми се обадят за участие в първия тест-проверка. Моля се само да не бъда изпитател на някой нов руски танк, че ако спре и се подпали…