Стефан БАКЪРДЖИЕВ

Разбрах, че мислите ми по улица „Искра” вече ще зависят от това дали вървя срещу новата скулптура „Японката” или я настигам и задминавам.

Първия път я приближих в гръб откъм Библиотеката, Музея и Галерията. Изглежда тя ги бе „посетила“ и преди да хване рейса за летището, вероятно се канеше да отскочи до Общината, за да види там последните живи културни забележителности на града. Сетих се за едно оплакване на японски учен, че само в Япония няма открити скелети на динозаври и го свързах с анкета, в която негови сънародници туристи сочеха древните влечуги като едни от най-желаните за наблюдение експонати. Това, освен, че обясняваше маршрута на „Японката”, ме върна към мое старо подозрение, че и в България не се намират вкаменелости, защото динозаврите тук направо са мутирали в нов вид.

Вкъщи веднага отворих детската книжка за динозаврите. Тя започваше с твърдението, че „никой не е виждал живи динозаври”. Не знам къде са ходили авторите и кого са питали, но аз имам злата участ да съм виждал! Дори смятам, че с появата на хората, които не са скъсвали с наследеното от динозаврите „едрите да изяждат себеподобните си”, влечугите са получили втори шанс! През двадесети век Хитлер и Сталин  измътиха две големи динозавърски яйца – националсоциализма и фантазкомунизма и България остана от малкото места, където малките недохранени влечуги все още се дундуркат. Но последните случаи на динозавърски мутации показаха нова тенденция – на изчезване. Най-после! Ето два примера: надеждата на Симеон Сакскобурготски да бъде споменаван в молитвите на Българската Църква като „цар” и „аванса“, който Лавров, като външен министър на Русия, даде на Албания и България за подялба на Македония.

По отношение на господин Сакскобурготски трябваше да бъде задействан патернизма на българския народ. Зле живеещият българин, останал „сирак“ след кончината на Тодор Живков, можеше да понесе наведнъж не един и двама нови бащици. И тъй като Сакскобурготски не е свързван вече насериозно с България като неин цар, след като с клетвата си като министър-председател декларира, че е републиканец, нито бе свързван с народа като негов покровител, след като с лека ръка прие и откровено чужди имоти, то изходът беше да се скрепи завинаги  връзката му с Църквата. После – президент, за да смени последователния в прозападната си политика Плевнелиев, или в краен случай - министър на горските масиви. Но винаги цар, а приори… Което да го задържа в играта. 

Традиционно силната връзка цар-Църква в Православието, търсеща Божията благодат за народа и чрез Владетеля, не бе пълноценна и при предците му - Фердинанд и Борис ІІІ. Не бе сакрална, защото никой от тях двамата не бе миропомазан като владетел. Католикът Фердинанд нямаше как да сбъдне мечтата си да бъде миропомазан по подобие на царете от руското самодържавие, нямаше как да го направи и в Реймската катедрала, където коронясваха само френски крале. Остана си така - разкрачен. Синът му Борис зае трона по спешност, но имаше достатъчно време като православен да приеме миропомазване. Не го направи – първо беше прекалено слаб, после не му беше времето… Отношението на двамата царе към Българската Църква пролича от отношението им към Схизмата. Те за 56 години управление не помогнаха тя да падне, оставиха това на атеистите след 9 септември! И без тези царе, непридобили по сакралния път Божието благоговение, българите щяха да направят не по-малко в съдбовните мигове на историята си, но с тях никой не можеше да направи повече… Техният наследник Симеон също не е миропомазан. Когато е споменавала имената на Фердинанд и Борис в молитвите си, Църквата е отдавала почит към положението им в държавата. С какво Симеон е заслужил тази чест? Кое е неговото царство и кои са неговите поданици? Когато обществото си зададе тези въпроси, „царят” помоли владиците да не изричат името му, но да го правят в сърцето си. Като какъв? Динозавърското яйце се счупи! И излезе запъртък!

В същото време Русия се върна към динозавърския прийом да използва „неотговорните“ фактори в България, за да й създава проблеми. Чрез тях преди 130 години и дълго след това Русия променяше логични и далновидни решения, разколебаваше владетелите, правейки ги лесна плячка на самозванци и авантюристи. С княз Батенберг си играха през цялото време, с Фердинанд – „само“ в най-съдбоносните за държавата моменти. Цар Борис избра, може би наплашен от „Освободителката“, други да си играят с него. Все лош избор. Прескачам Тодор Живков. След него - затишие и ослушване.

Путинова Русия изведнъж здраво захлопа по вратата ни. И се замъти пак динозавърско яйце. „Неотговорни“ и други не толкова, се проснаха доземи пред Москва като крепостни селяни пред църква. И покрай всичко друго, на външния министър Лавров му хрумва, че ако има някой в Европа, който да клъвне на въдицата и се запали да следва Путин в заграбването на територии, то това ще е „братска“ България. Лавров не говори за обща история, общ език, общи светци и общо европейско бъдеще на България и Македония. Той „допуска“ поглъщане  -  „едрите изяждат себеподобните си”. Ние сме в ролята на „Великата Рус“, Македония е Украйна. Северният динозавър еораптор, което означава „първият крадец“, разнася яйцата си. И изведнъж – глас в пустиня. „Неотговорните“ мълчат, държавата реагира бързо и точно. Яйцето се счупи преждевременно. Запъртък!

Двете реакции на обществото са обнадеждаващи във време, когато „всяка година в света се откриват средно по три нови вида динозаври“ – според мен – живи! Тръгвам за библиотеката. Този път съм пред „Японката“ и ми се ще в Казанлък от любимите си експонати тя да вижда само розите. А цветята, покрили града ни, да не са камуфлаж, под който са скрити и се мътят динозавърски яйца. Съмненията остават - тук на инат всичко се държи enminiature, но напоследък някои се напъват да догонят националните майстори в играта с пари, фалирали банки и продажба на училища. Колко му е да се възродят стари динозавърски времена в град, в който дупките, удобни за снасяне на яйца, открай време са основна тема за разговор и имат свойството да всмукват и поглъщат много пари. Ето - чух, че госпожа Стоянова гони да удвои Гороломовия рекорд от 8 млн. неизплатени задължения. В такъв случай трябва да се постарае да избегне съдбата на Сопотския кмет, който наивно остави кметския си стол в ръцете на съдия-изпълнителя, за да изплаща и с него общинските дългове. Разумно ще е тя да скрие стола си за втория мандат, а дотогава да кара с табуретка, донесена от къщи.

Подминавам „Японката“ с една последна мисъл от книжката „Динозаврите“: „Динозаврите са студенокръвни. Ако климатът е топъл, те са активни, ако е студен…“ са кротки. Имайте го предвид като се кланяте и ръкопляскате около тях… Макар че най-добре ще е да ги няма.