
Ежегодният събор на русофилите започна с фестивал на руската поезия, песен и танци
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Днес в Града на розите се проведе финалният етап на второто издание на Фестивала на руската поезия, песен и танци „Пуст всегда будет солнце“. Зад този фестивал в България стоят Националното движение „Русофили“ и фонд „Руский мир“ от Москва.
Като партньори на изявата са Министерството на образованието и науката и Синдикатът на българските учители. Кметът на Община Казанлък Галина Стоянова приветства участниците и организаторите на форума, като изрази радостта си от факта, че фестивалът придобива все по- големи мащаби и в него са участвали над 3 000 деца от цялата страна. Фестивалът се провежда по случай 70 години от победата над фашизма и е част от утрешния събор на русофилите край казанлъшкото село Копринка, който ще събере хиляди българи, учили и работили в бившия СССР.
Темата за българското русофилство и русофобство е стара. Ние, русофилите сме много. Защото сме възпитани с букварчета, в които на лично място беше Вазовото стихотворение „Кат Русия няма втора/ тъй могъща на света./ Тя е нашата опора…“ и прочие. Но в нашите български букварчета никога не намери място едно друго стихотворение на народния поет, написано по повод нахлуването на руските войски в Добруджа през 1916 година:
НА РУСКИТЕ ВОИНИ
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо...
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ние.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!
