Паметници на Енинския апостол и на Бай Ганьо бяха открити в подбалканското село

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

През Възраждането именно село Енина, а не Казанлък, е било център на духовното просвещение на нашия край. Да припомним, че тук е първото килийно училище, в което е преподавал и самият Богдан Минков, станал известен по-късно като отец Онуфрий Попович Хилендарски. През 1830 и 1836 той се завръща от Атон в Казанлък и проповядва за независима българска църква, като дори е предложен за епископ. Написва около 1840 година преправка на „История славяноболгарская“. През 1847 се запознава с Александър Екзарх и съставя молба за строежа на български православен храм в османската столица. Отец Онуфрий е и първият свещеник в храма "Свети Стефан" в Цариград. Високата духовност на това красиво подбалканско село може би датира от 1236 година, когато тук пренощуват светите нетленни мощи на най-прославената българска светица – св. Петка. На това място била построена черква с името на преподобната, която съществува и до днес. Има и още едно свидетелство, че Енина е била духовен и просветен център още от Средновековието – откритата при ремонтни дейности в двора на древния храм „Св. Петка“ старинна богослужебна книга. Тя става известна като Енинския Апостол от Х век и е най-древния ръкопис на кирилица, открит по българските земи.

Именно монумент, посветен на Енинския Апостол бе открит в навечерието на празника на селото от неговия ктитор – бизнесмена с енински корени Добромир Гущеров. Днес пък енинци и техните гости станаха свидетели на откриването на още един паметник, който е посветен на неповторимия литературен герой Бай Ганьо. И двата паметника са дело на казанлъшкия скулптор Ваньо Колев.