Заявява Стефан Манчоров, независимият кандидат за кмет на Казанлъшка община

Вместо визитка: Стефан Петков Манчоров е директор на „Инвестбанк” АД - финансов център Казанлък. Роден е през 1960 година. Завършва средното си образование в ТМП „Иван Манев“ в гр. Панагюрище. Има магистратура по счетоводна отчетност в УНСС (ВИИ "Карл Маркс", София). Работил е като главен счетоводител в „Арсенал” АД (МК „Фр. Енгелс”), „Балкантурист”, бил е директор на банкови клонове и офиси в Казанлък, три мандата - зам.-председател на Съвета на директорите на „Завод за пружини“АД.

Стефан Манчоров осъществява активна обществено полезна дейност. 18 години председателства Ловно-рибарското дружество „Сокол” в Казанлък, четири мандата е член на Управителния съвет на Съюза на ловците и риболовците в България, съпредседател на комисията по финанси и ловна кинология в Съюза. Два пъти е носител на Почетния знак на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” и носител на званието „Заслужил деятел на ловното и риболовно движение в България”. Женен е, има 2 деца – син и дъщеря.

Кога и какво Ви предизвика да се кандидатирате за кмет на Казанлъшка община, г-н Манчоров?

- Както казах в самото начало, при представянето ми от Инициативния комитет, смятам, че в Казанлък, а и в цялата страна има една достатъчно голяма група от хора, успели в живота, успели в бизнеса, които са убедени, че начинът на развитие на страната и в частност на общините не е най-добрият. Аз няколко пъти споменах понятието „готови пари“ – имам предвид делегирания бюджет и европейските програми. Убеден съм, че времето на готовите пари е към своя край. В най-добрия случай това време ще приключи през 2020 година, когато се очаква да спрат средствата по европейските програми. Нищо чудно това време да приключи и по-рано, предвид политическата обстановка и непредвидените разходи, които трябва да направи Европа във връзка с така наречената бежанска вълна. В този период на „готовите пари“ общинските ръководства на Община Казанлък от последните няколко мандата бяха насочили усилията си основно към привличането на средства по европейски програми. Като финансист и човек, занимаващ се с успешен бизнес, аз знам как една Община може да впрегне в работа собствените си ресурси и да печели от тях… а не да чака пари отвън. Това е моята мотивация да участвам като кандидат за кмет, защото наистина съм убеден, че Казанлък може повече. 

Има ли общи принципи между управлението на една фирма и на една община?

– Разбира се, че има. Основната прилика е начинът, по който трябва да се инвестират средствата. И в бизнеса, и в общинските дела, освен законност се търси целесъобразност и ефективност при влагането на средствата. Има, разбира се, и различия. Основната разлика са целите; основната цел на бизнеса, не е тайна, е печалбата, и то максималната печалба. В работата на Общината трябва да се търси целевото изразходване на средства за решаване проблемите на максимален брой жители на общината. Но аз поставям въпроса за възможното, но липсващо в нашата община, публично-частно партньорство. Точно там аз виждам възможността да се пресекат, да се комбинират тези два стремежа. По този начин и Общината ще може да печели, за да вложи спечеленото за благоустройството на населените места, за инфраструктура. Възможностите на казанлъшкия бизнес през последните години нараснаха много и те могат и трябва да се използват и от общинското ръководство.

Ако правилно съм разбрал идеята Ви, тя е да се спре разпродажбата на общинско имущество, придобивано през годините с цената на труда и парите на нашите предци. И да се впрегне това имущество – сгради и земи – в един работещ бизнес-модел, който да носи принадена стойност за Общината, респективно – и за жителите на общината?

– Точно така. Продажбата на тези общински ресурси в някакъв вид също може да се нарече „управляване“ на тези ресурси. Но това е най-елементарният, най-лесният начин, при който се получава една сума, запушва се временно някаква „дупка“ в бюджета и толкова! Не коментирам и как се продават тези имоти, защото по принцип трябва да се търси най-високата цена при всяка сделка.

Можете ли да дадете някакъв конкретен пример?

– Ами да вземем продажбата на училище „Лалчо Чешмеджиев“ и прилежащия му парцел от над 9 дка в тихия център на града. Аз няма да говоря за страните по сделката… Проблемът е в начина, по който е била структурирана тази сделка. Ако от мен зависеше тази продажба – в Общината има цял отдел, който се занимава с общинските имоти - би могло този голям парцел да се раздели на 9 парцела с Подробно-устройствен план, готови за строителство и да се продадат. При всички случаи така можеше да се вземе поне двойно по-висока цена! Друг е въпросът каква е причината да се реализира такава очевидно неизгодна за Общината сделка… 

/Следва продължение/

----------

Купуването и продаването на гласове е престъпление!