Лентата на Виктория Ершова проследява съдбите на 9 нейни съученици от Казанлък

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

16 са новите български документални филми, които ще бъдат показани за първи път по време на 20-ото издание на София Филм Фест, 8 от които са световни премиери. Сред тях е „Истории като на кино” на режисьора Атанас Христосков, който е с казанлъшки корени, а също и „Деца на тихата революция” на младата казанлъчанка Виктория Ершова. Тук и сега ще разкажем как 9 казанлъчани станаха главни герои в един филм, който извежда на преден план световни, общочовешки проблеми.

Всичко започва от страхотната идея на Виктория да заснеме видео за срещата със съучениците си по случай 10-годишнината от завършването на прословутата Математическа гимназия. Защо да не заснеме един къс филм, в който да покаже как животът на нейните приятели е протекъл през последните десет години? Какво им се е случило… Къде са сега, дали са успели? Казанлъшкото момиче изобщо не си и представя, че идеята ѝможе да се превърне в нещо по-голямо, резониращо и сред международната общност.

Завършвайки една от най-добрите академии по режисура в Калифорния, Виктория Ершова бе уверена, че притежава уменията да направи интересно и развлекателно филмче, което да бъде хитът на другарската среща. Но когато започна продукцията на филма, сценарият, който трябваше да се превърне просто в едно малко видео, започна да се променя неузнаваемо и целта и структурата на филма се трансформираха.

За да стане ясно защо се случи това, човек трябва да разбере, че героите на филма не са просто една обикновена група приятели. Те са от поколението на промяната, отраснали през най-бурните години на 90-те, когато животът им като ученици протичаше под знака на социалните, политически и икономически катаклизми в България.

Това бе уникално поколение, опиянено през формиращите години на юношеството от еуфорията и надеждите за демокрация, но отрезвено бързо от хаоса и несигурността, които бяха единствената действителност. Въпреки всичко, Виктория и нейните приятели бяха убедени, че демокрацията и капитализмът ще направят техния свят по-добър. Те учиха усърдно, подготвяйки се за живота, а някои от тях заминаха и в чужбина, включително и Виктория.

Десет години по-късно, тя пожела да разбере как нейните приятели са били променени от новополучената свобода и възможности. Отговорите, които получи, я изненадаха и вдъхновиха да направи филм с по-широк обхват, който резонира с други движения по света, търсещи необходимото за постигането на трайна положителна промяна в обществото. Тя видя уникална възможност да разкрие, чрез разказите на приятелите си, защо политическите революции не успяват да изградят по-добър свят за всички хора.

Цели седем години Виктория работи върху филма, пътувайки между Лос Анжелис и България. А също и до други градове по света, където живеят приятелите ѝ –Ню Йорк, Лондон, Дъблин, Норвегия. Филмът на Виктория „Деца на тихата революция“ проследява девет от най-близките ѝ приятели, като от една страна показва различните им житейски пътища, но от друга - разкрива допирните точки в уроците, които са научили. Той разглежда настоящата обстановка в България и търси отговор на въпроса - дали нещата наистина са се подобрили или просто едни проблеми са били заменени с други.