Връчват високото отличие на тържествената сесия на 26 май

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

„Никой не е станал пророк в собственото си село“. Доказателствата на тази поговорка са ежедневни. Има ги и в Казанлък. Казанлъчани обичат да се разсейват и да не забелязват стойностните личности сред своите съграждани. Поне докато са живи. Е, хайде, като умрат, от кумова срама може да им сложим една паметна плочка на по-затулено място… Завистта е нещо велико и ако има начин нейната енергия да се употреби за „мирни цели“, България щеше да се превърне в един огромен „перпетуум мобиле“, който да захранва с енергия целия свят! Това - в кръга на ненаучната фантастика…

Ако искате примери за неглижиране на стойностни казанлъшки творци – ето. Поетът Стефан Фурнаджиев, който написа най-проникновените стихове за Левски. Приживе Казанлък така и не го забеляза и оцени… и човекът умря като куче в родното си Габарево. Но Община Павел баня се сети и учреди Национална литературна награда на негово име!

Друг, пресен пример. Неврологът д-р Димитър Няголов, който е автор на едни от най-стойностните белетристични книги, писани в Казанлък. Чиито разкази могат да съперничат по майсторство и човеколюбие на прозата на Йовков. Градът на розите не го забеляза, но Община Павел баня го направи свой почетен гражданин!

Честито, Докторе, от сърце!

Всичко е суета, само Любовта е вечна…