Крум Владев е сезирал Прокуратурата за убийството на Димитър и Невзат, избягали през 1972 година от Старозагорския затвор

Йовка НИКОЛОВА

В Окръжна прокуратура - Стара Загора в петък е входиран първият по рода си сигнал от новорегистрираното СНЦ "Дружество на репресираните - Казанлък" за насилствената смърт на двама политически затворници, дело на длъжностно лице. 

Поводът е разпространена писмена информация на проведена кръгла маса "Минало несвършено" по време на националното поклонение в памет на жертвите на тоталитарните режими, състояло се на 28 май т.г. в Белене.

"Документите, с които разполага Комисията по досиетата - София, навеждат към обосновано предположение за извършено престъпление от полковник Игнат Колев - живущ в община Стара Загора. Престъплението се изразява в това, че същият в качеството си на длъжностно лице от Комитета за Държавна сигурност (КДС) е предизвикал по насилствен начин смъртта на двама български граждани - Димитър Влайчев и Невзат Ниазиев. Справедливостта и Законът изискват да се проведе следствие и съдебните органи да се произнесат за истинските факти и обстоятелства, при които са убити горецитираните лица след бягство от Старозагорския затвор през 1972 г.", гласи част от сигнала, депозиран в Окръжната прокуратура в петък. В него се настоява Прокуратурата да разпореди извършването на разследване по случая.

Документът, който е бил предоставен на "Дружеството на репресираните" от Казанлък (и депозиран в Прокуратурата), всъщност е брошура от кръглата маса "Минало несвършено", в която е документирана историята със злощастния край на двамата политически затворници Влайчев и Ниазиев. Фактите, изложени в брошурата, са от архивните документи на Държавна сигурност, отнасящи се до разстреляните, до които е получило достъп сдружение "Българска европамет", след направено от тях искане във връзка с 25-годишнината от смяната на комунистическия режим. Публикуваме ги без редакторска намеса:

"На 21.04.1972 г. е осъществено бягство от Старозагорския политически затвор през 16-метров тунел под стената на затвора, който е копан в продължение на цяла година. В прокопаването на тунела през този дълъг период участват 30 политически затворници. Между тях има най-малко пет-шест, които администрацията на затвора смята за свои информатори и които са подписали декларация за съгласие да бъдат такива. За гордост на всички ни, никой от тези тридесет политически затворника не се поддава на изкушението да извърши предателството, което евентуално би му осигурило намаление на присъдата с две, три, че и повече години. Всички те, включително и приелите формално да бъдат информатори, предпочитат съвсем съзнателно и доброволно достойнството пред предателството.

През тунела решават да избягат само четирима, тъй като другите преценяват, че не могат да намерят сигурност навън. Избягалите са двама християни и двама мюсюлмани - Димитър Влайчев и Николай Радков, Невзат Ниазиев и Орхан Пандур. След излизането от тунела, бегълците се разделят на две групи. Администрацията на затвора разбира за случилото се с определено закъснение, когато един от техническите ръководители, разхождайки се из обект с щайги, открива зейнала дупка в земята. Мобилизацията на местната и централна власт е изключително мащабна. Въпреки това, групата на Николай и Орхан е заловена чак седмица по-късно. За втората група властта губи следите за по-дълго време. И доста по-късно, от пазачите в затвора научихме, че Димитър Влайчев и Невзат Ниазиев са застреляни в овощна градина. За Димитър Влайчев и Невзат Ниазиев са били образувани дела за оперативно издирване, озаглавени Обреченият 1 и Обреченият 2. В тези дела открихме, че двамата са били приети за укриване от братовчедка на Димитър Влайчев, живееща в Стара Загора. Намеренията им са били да останат известно време там, до намаляване бдителността на властите, за да продължат към границата. За съжаление не са знаели, че съпругът на братовчедката е вербуван от Държавна сигурност. Според документите, те са били предадени от него, били са изненадани в късните нощни часове и заловени в апартамента. В документите е отбелязано, че са убити при опит за бягство. Липсват каквито и да са протоколи, свидетелстващи за предполагаемия опит за бягство, както и други съдебно валидни документи, които да установяват, че наистина е имало такъв опит. Фактологично видяно, те са изненадани в спящо състояние. Поставени са им белезници и са заведени в чакащата ги камионетка. Няма никакви данни за опит за бягство от камионетката! Всичко сочи, че те са предварително нарочени и обречени, вместо да бъдат предадени на съответните власти, което законово се предполага дори по време на комунистическия режим. От позиция на законодателството и при комунистическия режим става въпрос за едно съзнателно убийство, наредено от неизвестно на нас ниво.

Кадърът, който ние познаваме и от документите, с които разполагаме, е полковник Игнат Колев, в онзи момент следовател на Държавна сигурност в Стара Загора и който по-късно заменя уволнения началник на затвора Андон Георгиев. Според нашата информация, г-н Игнат Колев е жив и днес и е член на Съюза на антифашистите от Стара Загора. Справедливостта изисква да се проведе следствие и съдебните органи на днешна България да се произнесат за обстоятелствата, при които Димитър Влайчев и Невзат Ниазиев са убити."

Любопитна подробност е, че след като се запознават с фактите около убийството на двамата политически затворници от Старозагорския затвор, със свое нарочно писмо до президента на РБългария през 2014 г. сдружение "Българска европамет" е предложило Росен Плевнелиев да удостои с държавно отличие двамата убити български граждани. По неизвестни на ръководството на сдружението причини, г-жа Румяна Коларова, която в онзи момент беше министър на образованието и науката и вносител на предложението в Министерския съвет, въпреки настояването на "Българска европамет" и на министър-председателя Георги Близнашки, е отказала да уважи предложението в частта му, отнасяща се до Невзат Ниазиев и го уважи само относно Димитър Влайчев! "И с днешна дата ние не разполагаме с писмен документ, който да обяснява мотивите за този отказ", коментират от "Българска европамет".

Дали Окръжна прокуратура - Стара Загора сега ще уважи сигнала на "Дружество на репресираните - Казанлък" за разследване на криминалното убийство на Влайчев и Ниазиев, можем само да гадаем. Припомняме обаче, че към настоящия момент е в сила решението на Народното събрание за разследване на престъпления по давност, въпреки че настоящият главен прокурор Сотир Цацаров настоя официално Конституционният съд да се произнесе за неговата законност. Към датата на подаването на сигнала от "Дружество на репресираните" - 3 юни 2016 г., решение на Конституционния съд няма, тоест няма юридическа причина разследването да не бъде разпоредено и извършено от компетентните органи... И в случая въобще не става дума за вадене на "скелети от гардероба", а за донаписване на българската история, в която борците срещу тоталитарния режим (освен онези, които впоследствие се оказаха доносници на Държавна сигурност), също трябва да намерят място в нея... А палачите им да бъдат изкарани от вездесъщата анонимност.