Внушителната антична крепост се е простирала върху цели 20 декара

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Днес започнаха спасителните археологически дейности на късноантичната църква в местността „Черковищата“ и късноантичната и средновековна крепост „Бузово кале“ край село Бузовград. Научен ръководител на разкопките е гл.ас. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей при БАН.

Членове на екипа са докторантите по антична археология Пламен Дойчев от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и Калин Чакъров от Исторически музей - Павликени. Разкопките ще бъдат осъществени с финансиране от Исторически музей "Искра“ - Казанлък. Основната задача на екипа е частично да проучи двата антични паметника, които през годините са били обект на разрушителни иманярски набези. Планинският терен и горската местност наложиха забавяне на проучването заради необходимостта от първоначално почистване на залесяването.

След направения оглед археологическият екип е решил да се съсредоточи основно върху изучаването на християнския храм. Той е пострадал в по-голяма степен от иманярските посегателства, но позволява да бъде цялостно изследван и впоследствие – експониран. Според д-р Рабовянов, първоначалните наблюдения свидетелстват за сграда с много представителен градеж. Размерите на древната религиозна постройка са 20 м. дължина и 9 м. ширина. От външната страна черквата е била цялостно измазана с розовееща хоросанова мазилка, която е запазена.  Светлината в античната обител е прониквала през множество стъклени прозорци.

Другият обект на разкопките - крепостта Бузово кале се оказва не по-малко интересен и донякъде изненадващ за археолозите. Първоначалното почистване от растителността и обхождането ѝ са показали, че тя е една от най-големите в целия Подбалкан, като вероятно е имала площ от около 20 дка. Значителното пространство, наред с регистрираното в нея гъсто застрояване я определя като регионален център за Казанлъшкото поле не само през късноантичния период, когато е издигната, но и по време на Второто българско царство, когато е била поправена и активно обитавана.

Тъй като главните усилия на научния екип ще бъдат съсредоточени върху църковната сграда, крепостта ще бъде само сондажно изследвана. Това ще позволи да се изясни нейната хронология и характера на използването ѝ.

„Предвид наблюдаваното върху терена и в иманярските изкопи, още сега може да се каже, че става въпрос за важен център на Второто българско царство в Крънската област, който тепърва ще изисква голям проучвателски ресурс“, уточнява ръководителят на археологическия екип. Това съобщиха за портал „Гласът на България“ от общинския пресцентър.