9 национални художници рисуваха в пленера за живопис и скулптура "Свежен"

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Оригиналните казанлъшки живописци Румен Петков и Евгени Чалъков представиха гилдията от Града на розите и художниците в завършилия днес пленер за живопис и скулптура, който се проведе от 4 до 10 юли в карловското село Свежен. За участие в него бяха поканени 9 художници, участници в проекта "Картина от мнозина". Ако трябва да бъдем коректни, не бива да пропускаме и участието на чудесната художничка Наталия Димова от Варна, която вече цяла година живее и твори в Казанлък.

Организатор бе карловският Арт-център „Орхидея“. А спонсори на пленера бяха марката подпомагаща изкуството - "Вкусни арт зърна" и хотелски комплекс "Бялата къща" - Свежен.

Село Свежен е разположено в Сърнена Средна гора. Намира се на 32 километра от Карлово и на 68 километра от Пловдив. Селото е основано през 14 век. Смята се, че първите му заселници са избягалите от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 година се нарича Аджар, което в превод от турски значи здрав/каменен. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.

Продължение на Търновската книжовна школа през робството е Аджарската книжовна школа. Още през 17 век в църквата „Св. Георги“ е имало голяма книжовна дейност, създават се много требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. Сред образците от работата на Аджарската школа е Псалтирът на даскал Филип.

През 1850 е създадено килийно училище, а през 1868 година първото българско селско читалище. На връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата Хаджи Димитър (1868 г.). Аджарци активно участват в Априлското въстание през 1876 година. Уличено в стари провинения към империята, селото е опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите орди на Сюлейман паша. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100, които са обявени за архитектурно-исторически резерват. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже — аджарци, са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е оприличена от историците с клането в Батак. След Освобождението селото възкръсва за нов живот. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.