Руската империя, в лицето на консула си в Пловдив, не подкрепила революционната дейност на Апостола

Благой ЕМАНУИЛОВ

Васил Левски и Казанлък, или Казанлък и Васил Левски. Както и да напишем това словосъчетание, то има едно и също значение и един и същи смисъл: Връзката на Апостола с Казанлък. И с хана на баба Гана, и със сина ѝ Петьо Ганин. 

Д.и.н. Косьо Зарев в своята книжка: „Сподвижниците на Васил Левски в Казанлъшкия край“ пише, че първото посещение на Васил Иванов Кунчев в Казанлък е през 1855 год., когато заедно с вуйчо си архимадрит хаджи Василий пътуват от Карлово за Стара Загора. Тук те отсядат в хана на баба Гана.

Второто посещение на вече Васил Левски в Казанлък е през 1863 год. Той се завръща от Белград-Сърбия след разтуряне на Първата българска легия на Раковски. От Габрово пристига в града и отново се настанява в хана на баба Гана. От тук пише писмо до майка си в Карлово да му изпрати монашески дрехи. Пишейки за третото пребиваване на Васил Левски в Казанлък, Косьо Зарев цитира свещеник Георги Сеизов. В своите „Спомени“ свещеникът пише: „Беше по вечерня. В Новенската църква „Света Троица“, в която служех, влезе млад и синеок калугер, който застана до певците и по време на службата вземаше участие в богослужението. След като излязоха всички богомолци, той дойде при мене в олтара и се откри, че е дякон Васил Левски. Помоли да го заведа при сигурни хора като баба Гана хаджийката. Затворих църквата и го заведох в хана. Това беше през зимата на 1869 година“. По-нататък отец Сеизов не описва как е минала вечерта между Васил Левски, баба Гана и Петьо Ганин. Но той е описал събитие, което ще се окаже историческо както за Казанлък, така и за България. 

След повече от сто години един документ ще хвърли светлина за това събитие. Той е руски. Открит е в руските архиви. Поместен е в сборника „Русия и българското национално-освободително движение 1856-1869 г.“ Документи и материали. Том III 2002 г., стр. 453-454. Представлява донесение на руския посланик в турската столица Цариград граф Игнатиев до Владимир Илич Вестман в Петербург. При справка в интернет се оказа, че Вестман е зам.-министър на външните работи на тогавашна Русия. След като съобщава за действията главно на полски агенти, насочени против Русия, в точка пета граф Игнатиев пише: „Турците уверяват, че някой си поп Василий, преоблечен руски офицер, странства из Филипопол и Казанлък с цел да подготви в България въстание“. Както се вижда, това донесение поднася доста и разнообразна информация. Но за да се извлече тя, е нужен един подробен анализ.

Най-напред трябва да се отбележи датата на този документ – 8 април 1869 г., и да се съпостави с други две дати. Първата е 24 февруари пак 1869 г., на която Васил Левски приключва Първата си обиколка и напуска Българско. Втората е 1 май, отново 1869 год., когато Васил Левски се връща от Влашко в Българско, за да започне Втората си обиколка. И след като е установено, че до края на януари 1869 год. Васил Левски е във Филипопол-Пловдив, се налага изводът, че турците имат информация за неговите действия в Казанлък за през първата половина на февруари 1869 г. И по-нататък – от факта, че турците знаят градовете, в които е пребивавал Васил Левски: Филипопол и Казанлък, и целта, за която е бил в тези градове: „да подготвя в България въстание“, става ясно, че тайните служби са имали агент подир него. Възможно е този агент да е бил с фес, а може да е бил и с европейска шапка. Тук искам да спомена, че Константин Косев в книгата си „Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение“ на стр. 156 е написал следното: „Още през януари 1868 год. турският министър на външните работи Фуад паша заявява на чуждите дипломатически представители в Цариград, че в Румъния се подготвят въоръжени български формации за нападение срещу Турция. Пред пруския посланик той признава, че сведенията му се основават на съобщения от френски, австрийски и английски агенти“.  Така че напълно е възможно още от времето на Първата обиколка по петите на Васил Левски да е имало агент от тайните служби на Великите сили - Анлия, Франция и Австрия. Без значение какъв е бил агентът. Но е имало.

Изниква обаче въпросът: Идването на Васил Левски от Филипопол в Казанлък случайно и инцидентно ли е било, или не? За да намерим отговор на този въпрос, трябва да се върнем назад във времето. През есента на 1867 год. Васил Левски е стигнал до извода, поне за себе си, че с чети, преминаващи от Влашко през Дунава в България Отечеството не може да бъде освободено. И в съзнанието му се оформя идеята за изграждане в цяла България на революционна организация, която да подготви и извърши революция за изгонването на поробителя. И той жадува да сподели идеята си с някого. По това време в Сърбия отива руският вицеконсул от Пловдив Найден Геров. Той се среща с легисти от вече разтурената Втора българска легия. Васил Левски желае да се срещне с него. Но не успява. Той е опериран от някакво заболяване на корема и лежи в частна къща в гр. Зайчар, прикован към леглото. Затова когато се пооправя, той му пише едно пространно писмо. Изследователите са установили, че писмото има дата 1 февруари 1868 година. В писмото Васил Левски е изложил своята революционна идеология. И зачаква отговор. Но такъв не получава.

През пролетта на 1868 год. Васил Левски вече се е пооправил и напуска Сърбия. Връща се във Влашко. Там се среща с Димитър Ценович и споделя идеята си. Той я одобрява. Данаил Попов също. И Васил Левски решава да извърши една обиколка из Българско. По-късно историците са я нарекли „разузнавателна“,защото тя има точно такъв характер. Васил Левски премисля много точно своя маршрут, пунктовете, където ще спре, и задачите, които трябва да реши. Затова, когато на 6 декември 1868 год. той стъпва на българска земя в Никопол, директно заминава за Варна и от там с кораб за Цариград. Там се среща с видни и богати българи патриоти – казанлъчанина д-р Христо Стамболски, Стефан Илич, Иван Найденов и др. Неговата цел за да разбере ще подпомогнат ли те финансово провеждането на една революция в България. През остатъка от декември на 1868 год. и почти през целия януари на 1869 год. Васил Левски престоява в Цариград, проучвайки точно този въпрос. Едва към последните дни на януари или първите дни на февруари Васил Левски пристига във Филипопол-Пловдив. Тук той има само една задача – да се срещне с Найден Геров и разбере какво е отношението му за писмото му. Няма данни как е протекъл разговорът в кабинета на консула. Но има данни, от които да се прецени, че Васил Левски е останал неудовлетворен. В писмо до председателя на Добродетелната дружина в Букурещ Христо Георгиев, Найден Геров е определил идеите на Васил Левски като „празна работа“.

Няма извори, от които да се установи, че Васил Левски освен с „консула руски“ се е срещал и с други лица във Филипопол. Но има данни, че напускайки консулството, Васил Левски директно е заминал за Казанлък. Затова не е точен Иван Унджиев, който в биографията на Васил Левски от 1980 год. след като пише за посещението му при Найден Геров, е написал на стр. 114 следното изречение: „Оттук ясни указания за неговия по-нататъшен път няма“.

Напротив – има. Васил Левски пристига в последния предварително определен пункт на обиколката си. Тук той ще реши един важен въпрос: готовността на българите за участието им във въоръжената борба за освобождението от турско робство. И нека сега се върнем към спомените на казанлъшкия свещеник Георги Сеизов. Той пише, че през зимата на 1869 год. е отвел Васил Левски в хана на баба Гана. Но как е преминала вечерта там можем да съдим от други източници. Краеведът от с. Габарево, старият учител Христо Джомаков в книгата си: „ГАБАРЕВО в далечното минало и днес“ отбелязва, че във вестник „Литературен фронт“, броя от 25 февруари 1965 год. е поместено писмото на Ст. Гълъбов от с. Брестовица до Захари Стоянов с дата от 10 юли 1885 год. със заглавие „Дяконът“. В това писмо се казвало, че Цвятко Арнаудов от Габарево бил много близък приятел на Васил Левски. И през февруари 1869 год., пише по-нататък авторът, двамата дошли в Габарево. Тук, в къщата на Стефан Михалев Радучев, Васил Левски провел събрание, на което присъствували: Васил Тодоров Джананов, Васил Тенев Джумаков, Мирчо Христов Мирчоолу, Тодор Ганчев, Петър Катрев, Петър Михалев Радучев, Стефан Михалев Радучев, Стефан Попиванов и Цвятко Арнаудов.

Авторът отбелязва, че на това събрание бил основан Таен революционен комитет в Габарево. Но той греши, като изпреварва събитията. Вярното е, че на събранието е разискан въпросът за съставяне на революционен комитет. Както е ставало и в другите селища, посетени от Васил Левски. И друг източник. Професор Мария Николова в книгата си „Родови корени“ на стр. 23 пише, че през февруари 1869 год. Васил Левски пристигнал в село Долно Сахране и в къщата на свещеника Слави Неделчев е проведено тайно съвещание, „на което Аспостолът е дал указание за създаването на таен революционен комитет“.

И още един източник. Споменатият по-горе д.и.н. Косьо Зарев в книгата си „Васил Левски в Казанлъшкия край“ на стр. 54 пише: „От дневника на Георги Чорбаджийски, брат на Чудомир, научаваме, че Апостолът е идвал няколко пъти при баща му хаджи Христо Чорбаджийски. Научавайки на първата си среща с него, че Турия е чисто българско село, населено с родолюбиви и бунтовни българи, Васил Левски разбрал, че и тук ще може да свие гнездо революционната борба“. Така че след като Васил Левски е влязъл в хана на баба Гана, вечерта не е минала в празни приказки. Без всякакво съмнение Петьо Ганин, синът на баба Гана, е събрал свои другари и приятели и Васил Левски е говорил пред тях за бунт и свобода. Както и другаде, той е дал указание за учредяване на таен революционен комитет.

Не е известно в какъв ред Васил Левски е посещавал горните селища. Но все едно, всички те са се числили не само административно към Казанлъшката кааза (околия). Между града и селата са съществували и материални и духовни връзки. Така че Казанлък и селата са били едно цяло. Затова можем спокойно да кажем, че Васил Левски започва да говори за тайни революционни комитети като основни ядра на тайната революционна организация в България най-напред в Казанлък. Още през първата половина на февруари 1869 год.

С посещението си в Казанлък Васил Левски постига и третата си задача, която си е поставил при предприемането на Първата обиколка. Той вижда, че сред българите има революционен дух и готовност за борба. И доволен, напуска Българско на 24 февруари 1869 год. Само след два месеца обаче Васил Левски отново се връща в Българско. На 1 май 1869 год. той при Никопол минава Дунава и през Плевен, Ловеч, Троян, Карлово пристига в Калофер. Така започва Втората си обиколка. В Калофер се снабдява с тескерето на Иван Фетваджиев. В конака в Карлово то е заверено за пътуване към Стара Загора. И още през първата половина на май 1869 год., облечен с европейски дрехи, качен на каруцата на Иван Мархолев, тръгва за Казанлък.

Васил Левски отново ще посети селищата, които е посетил през февруари. В Габарево, този път в къщата на Васил Тодоров Джананов, пак ще се проведе събрание. Сега на него ще се основе Таен революционен комитет. За председател е избран домакинът Васил Тодоров Джананов. За касиер Васил Тенев Джумаков и за куриер Петър Катрев. След Габарево Васил Левски посещава и с. Турия. Ако продължим цитата на Косьо Зарев от дневника на Георги Чорбаджийски, ще прочетем: „И през май 1869 г. в къщата на свещеник Сава Иванов пред пищова, камата и евангелието се заклели хаджи Христо Чорбаджийски, отец Сава Иванов и други“. Така и в Турия е учреден таен революционен комитет. Пътят по-нататък на Васил Левски минава и през Долно Сахране. И споменатата вече проф. Мария Николова в книгата си след като е написала „Апостолът е дал указание за създаване на таен революционен комитет“ при посещението си в селото през февруари 1869 год., продължава „Такъв бил изграден само след три месеца“. Т.е. през месец май. За председател бил избран свещеник Слави Неделчев, а за членове Нено Николов, даскал Неделчо, даскал Петър, Калчо Гешев и Нено Събчев.

След Долно Сахране Васил Левски продължава на изток. Косьо Зарев в посочената по-горе книжка на стр. 14 пише, че на 15 май 1869 год. Васил Левски бил в Казанлък и отседнал в хана на баба Гана. Пише още, че се представял за розотърговец и се интересувал от розоварната на братята Ботьо и Димитро Папазови. За образуване на революционен комитет през 1869 г. в Казанлък Косьо Зарев не говори. Навярно той е привърженик на тезата на Стоян Заимов, според който революционен комитет в Казанлък е основан през 1871 год.

Друго пише обаче Петко Китипов в книгата си: „Миналото на село Енина“. На стр. 135 отбелязва, че Васил Левски идва в Казанлък през май 1869 г. от Калофер заедно с Иван Мархолев. Отседнал в хана на баба Гана. С Петьо Ганин и други будни българи основал комитет. В него влизали Филип Велев, Костадин Славчев и др. След Казанлък, продължава авторът, Левски отива в Енина. Представил се за търговец на розово масло. И цитирам: „Вечерта на тайно съвещание в селото също бил образуван комитет. В комитета влизали: поп Стефан Манолов – председател, Христо Коев Кушлев, Антон Тенев Манолов и Жельо Добрев Стаматов“. Прави впечатление, че авторът на книгата е твърде обстоятелствен. Той пише, че Васил Левски нощувал в училището, охраняван от съмишленици, а на сутринта заминал за Калофер. Потвърждава придвижването на Васил Левски с каруцата на Иван Мархолев. Така приключва майската обиколка през 1869 год. на Васил Левски в Казанлък. 

По-нататък изследователите сочат, че към края на май и началото на юни 1869 год. Васил Левски образува комитети в Карлово, Пловдив и т.н. Но остава открит въпросът за комитета в Казанлък – кога е основан, през 1869 или 1871 год.? Пишещият тези редове приема първата година. Първо: На стр. 23 Косьо Зарев пише, че Васил Левски идва в Казанлък на 15 май 1869. И продължава: „Срещата на казанлъшките съзаклятници и Васил Левски се състояла през нощта в стаята на Петьо Ганин в хана на баба Гана“. Не е възможно тази нощ Васил Левски да не е образувал комитет, след като неговата задача е да образува комитети. Второ: Петьо Ганин се води като куриер. Пита се на кого, ако не на тайния комитет в Казанлък? И трето: Не е възможно Васил Левски да образува комитети в селата, а околийският център да е без комитет. 

Има и друг спорен въпрос: Образувал ли е Васил Левски комитет в село Карагитлий (Виден), Казанлъшко? Има твърдение, че в това село комитет е образуван след Васил Левски, по повод подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Друго становище има журналистката и писателка Йорданка Трополова. В своето непубликувано разследване тя изтъква следните убедителни доводи: Първо – Карагитлий (Виден) е будно селище. Заобиколено е от Турия, Габарево и Долно Сахране. И не е възможно Васил Левски да го прескочи и да не образува в него революционен комитет. Второ: Петьо Ганин като съратник на Васил Левски и куриер на Казанлъшкия революционен комитет ходел и в с. Виден, което се твърди и от Косьо Зарев. И Трополова основателно пита: „Защо Левски ще праща куриера си в с. Виден, ако не е имало там основан от него комитет“. И трето: Потомците на хаджи Илия Иванов Пондев от с. Виден, които носят фамилията Хаджиилиеви до днешни времена, са разказвали, че пра-прадядо им хаджи Илия е носел прозвището „Ковчежникът на Левски“. А „ковчежник“ означава касиер. И тъй като във всеки революционен комитет, основан от Васил Левски, е имало и касиер, става ясно, че хаджи Илия е бил касиерът на основания от Васил Левски революционен комитет в с. Карагитлий (Виден).

И накрая, още едно изречение. Когато през лятото на 1868 год. Васил Левски е обмислял обиколката си из България, по какъв критерий е определил посещение и в Казанлък. След Цариград и Филипопол-Пловдив той идва тук, за да проучи революционното настроение на хората. А през май, това не е случайно, идва в Казанлък и Казанлъшко, за да образува първите революционни комитети. Като се представя за търговец на розово масло. Защото през май в Казанлък цъфтят и се берат розите. С това Васил Левски се е съобразил. Така донесеното от турците до граф Игнатиев, че поп Василий обикаля Казанлък с цел да подготви въстание, е вярно. За Филипопол няма такива данни.