Специалистите високо ценят Казанлъшкия високолетящ гълъб

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Българските породи гълъби са поне 16, като най-ценени в Европа са Шуменският гълъб, Ломско-видинският летач, Русенският син гълъб, Пловдивските акмани. Казанлъшкия високолетящ гълъб е отглеждан от незапомнени времена, както си спомнят и разказват старите потомствени гълъбари от Казанлъшкия регион.  Отглеждат се предимно за летене в казанлъшкия край, но се срещат на места в Карловско, Сопотско, Калоферско.

Срещат се в бяло оперение, сиво, черно /арапи/, черни с бели криле - чапари, по-рядко сиви на черни ленти - тигри, а също има и червени. Казанлъшкият гълъб е със спуснати под опашката криле, леко опиращи се по земята. Опашката се среща по-често с 14 - 16 пера, по-рядко 12 - 17 пера. Тя не трябва да е свита или широка, не по-малко свита от 8 см и не по-широка от 12см.

Човката е добре развита, не е къса, но не е и прекалено дълга. След двегодишна възраст се наблюдава леко надуване на ноздрите на мъжките екземпляри. Предназначението им е за високо летене с постижения от 4 - 8 часа. Има и случаи, когато гълъби са стигали полети до 10 - 12 часа. Казанлъшките гълъби са със средно по големина тяло и добро телосложение.

Публична тайна е, че отглеждането на гълъби може да бъде и доходен бизнес. В България цените са скромни, общо взето, но в Германия например екземпляри от ценни породи стигат по 150 000 евро за една птица. И щом става въпрос за пари, няма как да не споменем, че кражбите на гълъби са доста често срещано явление. Особено търсени от наркодилърите са пощенските гълъби, които могат да пренасят до 250 грама дрога на стотици километри, оставяйки граничари и митничари с пръст в уста. Като куриоз се разказва случаят в Босна, където гълъб вкарвал дрога в местен затвор.