
Едно интервю с Мария Гинева, изпълнителен директор на сдружение „Бъдеще за децата” от Казанлък
ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК
Откъде дойде идеята да създадете сдружението и кои са създателите?
- Група родители на деца с увреждания, които имаха сили и желание да се борят за правата на децата си и тяхното по-добро бъдеще, потърсиха подкрепа от специалисти и съмишленици и заедно създадохме Сдружението.
Разкажете ни за най-големия си успех?
- Всеки ден трупаме малки успехи в работата си. Всяка година отчитаме по един голям успех. А най-големият ни успех е, че намерихме последователи в лицето на деца, родители, граждани, представители на медиите, партньори от неправителствения сектор и институциите. Получихме доверие от широката общественост, донори и дарители. И всички те вървят с нас, ръка за ръка, всеки ден, и ни подкрепят. Доверието, мотивацията на екипа, вярата на децата и родителите – това е най-големият ни успех!
А най-голямото предизвикателство?
- Да устоим на ежедневните предизвикателства! Всеки ден се учим, въпреки всички рамки и трудности, да бъдем иновативни, гъвкави и ефективни.
С какво послание на организацията искате да ви запомнят?
- Бъдещето са децата! И ние работим за тях. Те са много и са различни, но всички те имат потенциал, който ние искаме да разгърнем и той да работи за нашето общество!
В коя сфера организацията се чувства в „свои води“?
- В директната работа с деца и семейства.
Ако имате „вълшебна пръчица“ какво бихте променили?
- Отношението на хората към рисковите групи деца и семейства. Да преборим стигмата към различните. Единственият път отвъд нея може да бъде описан със следните простички думи: разбиране, уважение, подкрепа и, разбира се, равен достъп до социални и икономически възможности.
Има ли нещо друго, което искате да кажете?
- Има и големи, и малки неправителствени организации, които се опитват да променят, раздвижат механизмите и стереотипите, за да се доближим до добрите европейски и световни практики. Благодарение на тях нещата се случват и се правят крачки напред в различни политики и сфери на нашия живот. Да, може би бавно, но все пак се случват! Може би техният глас трябва да се чува повече!?
------------------------------------------
*Първата публикация на това интервю е в сайта на Национална мрежа за децата.
