Докога Казанлък ще се кланя на комуниста, нарекъл го презрително Дремиград?

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Битието на днешна България, и в частност на Казанлък, може да бъде предмет на монография на тема „Обществено-политически патологии в пост-социалистическите общества“. Примерите за Стокхолмски синдром, за Колективен мазохизъм и прочие изкривявания са на всяка крачка и на всяко публично събитие.

Стига да имаш очи за тях. Днес например – в Деня на българската независимост – на казанлъшкия площад „Севтополис“, до знаковата Фердинандова чешма /от която са изчезнали две букви „Ф“/, бе отслужен тържествен водосвет. Похвално! После свещениците осветиха и знамената на казанлъшките училища. Още по-похвално!!  Но на никой от присъстващите, вероятно, не направи впечатление на кого са кръстени две от тези училища. На Кирков и Вапцаров… И тук е мястото да припомним красноречивата констатация на току-що заминалия си от София френски посланик Ксавие дьо Кабан – „Проблемите на съвременна България произлизат от липсата на разкаяние и наказание за комунизма“.

Кой е Георги Кирков? Отявлен марксист, който приветства болшевишката революция в Русия и пише възвание до българските войници на фронта, в което ги призовава "да последват примера на руските си братя". По време на XXII конгрес на БРСДП (т.с.) през 1919, на който тя се преименува в БКП (т.с.), той е болен, но изпраща поздравително писмо до делегатите. А каква е заслугата му за Казанлък? Тази, че е нарекъл нашия град, чиито патриархално възпитани жители не му се „вързали“ на марксистките бълнувания, с презрителното прозвище „Дремиград“.

Още по-„хард“ в комунистическите и антибългарските си изяви е Никола Йонков Вапцаров.  „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза...“ – пише в своя доклад пред т. нар. „Македонски литературен кръжок“ през 1938 година ренегатът Никола. Нещо повече – през 1941 година Вапцаров е назначен за касиер на Минноподривната комисия към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България. Т.е. – в продължение на една година безработният „огняро-интелигент“ храни семейството си с кървави пари, изпратени от Сталин.

Затова днес, когато свещениците поръсиха със светена вода образите на Кирков и Вапцаров на училищните знамена, вярвам, че видните марксисти /които по презумпция са безбожници/ са се обърнали в гробовете си.

Обаче по-важни са следните въпроси:  Дали ще се обърне политиката на градското ръководство и дали ще бъдат предприети стъпки за преименуване на тези две казанлъшки основни училища? Или пък за премахване на двата паметника на "Майстора"? Според Ксавие дьо Кабан – едва ли. Макар че управляващата партия се брои за дясна и антикомунистическа.