Ако не искаме да сме внуци на шимпанзета,  връх „Шипка 2“ трябва да стане връх „Свети Никола“

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

На 5 октомври 1956 г. връх Шипка (тогава вр. Столетов) и околностите са обявени за Национален парк-музей. Този замисъл е записан още в Приемателния протокол за Паметника от август 1934 г., където е четем: „…Да се довърши паметника като комплекс, т.е. целият връх Св. Никола заедно с „Орловото гнездо” и близките скатове и всички исторически местности наоколо […] да се превърнат в един национален парк – паметник, включващ шосето от с. Шипка до паметника и бъдещите пътища, свързващи горните исторически места, всред които да се възстанови дивната епопея на освободителната война”.

За кратък срок са извършени колосални строителни и благоустройствени дейности за превръщането в музей на някогашното бойно поле. Възстановени са бойните позиции и батареи, на историческите места по цялото бойно поле са поставени плочи с възпоминателни надписи. Построено е монументално стълбище с 894 стъпала.

Кръглата годишнина е добър повод да се обърнем назад, към миналото. И по-точно – да потърсим реабилитация на историческата истина. А тя е такава – върхът, на който се извисява Паметникът на свободата, открай време се нарича Свети Никола. Българските болшевики-безбожници, които заграбват властта, след 1944 година сменят всички топоними, свързани с Бога и Вярата. И които им пречат да се самообожествят. Така връх Свети Никола през 1951 година става връх Столетов. При гостуването на съветския комунистически диктатор Леонид Брежнев през 1977 година у нас, той скастрил Живков, че върхът носи името на руски дворянин, царист. Така тихомълком върхът става „Шипка“, при положение че само на един километър от него има друг връх със същото име.     

Нека си припомним какво се случва през август 1877 година на връх Свети Никола. Откъдето и да погледнем този военен сблъсък, за непредубедения ум е очевидно, че става въпрос за нещо свръхестествено, става дума за чудо. 5 500 зле въоръжени опълченци и руски воини спират една 35 000-на озверяла и побеждаваща до този момент турска армия! Разбира се, саможертвата и героизмът на защитниците на прохода са несравними, но не това е единствената причина. Защото заедно с тях в боевете участват не кой да е, а свв. братя равноапостолни Кирил и Методий, Богородица и Богомладенецът! Как? Спомнете си чии образи са извезани върху Самарското знаме от ръцете на монахините - чудотворната икона на Казанската Света Богородица - покровителка на руската армия - и светите Солунски братя. По-рано през юли 1877 г. Божията Майка се явява с меч в ръка над сражаващите се опълченци при Стара Загора, когато в един ден загиват петима знаменосци на Самарското знаме, но въпреки това то не попада в плен. Нещо повече – българи и руснаци винаги влизат в бой с химна на Казанската св. Богородица. На сабите на мнозина от тях е написано „С нами Бог”! Можем ли да допуснем, че и светият Божий угодник – свети Никола – не е бил там, на своя връх, и не е помагал на православното християнско войнство?!

Пленените турски аскери по-късно разказвали следното: "Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж, неизвестно откъде при вас се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!" Тези случаи описва и един руски офицер на монасите в руския манастир „Св. Пантелеймон” на Света Гора.

…

Ето защо, ако ние, българите, сме си припомнили вече, че сме Божии чеда /а не маймунски внуци/ е редно да отдадем слава и благодарение за Свободата не само на руския народ и нашите опълченци. А и на Божия Син, на Богородица, на светите Солунски братя и на свети Никола. И най-малкото, което можем да направим, е да възстановим историческата и духовната правда.

И връх „Шипка 2“ да стане връх „Свети Никола“!