В кварцовия пясък няма да намерите злато, то пропада по-надолу към глинестото дъно

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Думата „Злато“ е способна да хипнотизира всеки човек. А самородното злато в България буквално е навсякъде край нас. Според специалисти от Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити (БАТСЗМ) – най-бедни са залежите в Дунавската равнина и най-вече в Североизточна България. Какви са закономерностите, кога и къде могат да се открият най-високи концентрации на злато в реките, където не е нужно специално разрешение за златотърсачите-ентусиасти?

Една река може да се нарече „златоносна“, когато дънният ѝ материал съдържа не по-малко от 2 грама самородно злато на един кубичен метър материал /100 кофи/. Обикновено след пролетните високи води на реките могат да се образуват зони по дъното, където концентрацията на златото достига до 10 - 12 г/м. куб. И все пак, най-силни за златотърсачите са летните месеци юли, август и първата половина на септември, когато нивата на реките са най-ниски и има възможност на ръка да се промива с корита скалният материал по дъното им.

Внимание – там, където дъното е покрито с кварцов пясък, вероятността да намерите злато е малка. Като по-тежък, благородният метал пропада по-надолу и се спира върху глинестата основа на дъното. А най-богати на златоносен пясък реки има в същинска Средна гора, в Източните Родопи, край Перник-Кюстендил, в Западна Стара планина и на юг от Бургас - из странджанските дебри. Наслука!