Кметицата се изръси, за да посрещне писатели от Балканите, след като закри литературното списание „Кула“, уж за икономии

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Странни са законите на политическия PR. И на политическата арогантност. Докато милион и двеста хиляди български пенсионери нямат пари за хляб, новоизлюпени Марии Антоанети ги съветват да ядат пасти вместо хляб. Точно в този дух протича и тази предизборна кампания

– с рязане на ленти на градинки, стрийт-фитнеси, с безвкусни вечеринки, на които Цв. Цв. се появява дегизиран с калпак на главата и кама в пояса. В същия дух се действа и в Града на розите. На фона на задлъжнялостта на Общината и на заплахата да бъде закрит Общинският детски комплекс заради липса на финанси, казанлъчани научават, че на 2-ри ноември техният град ще бъде домакин на Международна писателска среща, посветена на 90-годишнината на Българския П. Е. Н. – Център! Програмата ѝ предвижда представяне на сборника „Балканска роза“ и рецитал на поети от чужбина и България:Таня Бакич - Черна гора, Братислав Р. Миланович – Сърбия, Ентела Сафети Каси – Албания, Катица Кюлавкова – б. юг. Р Македония, Неджад Ибрахимович - Босна и Херцеговина, Хелена Халилаж – Албания, Бойко Ламбовски и Румен Денев – България. Организатори на срещата са Община Казанлък, Българският П. Е. Н. – Център и библиотека „Искра“.

Случайно или не – това организирано с очевиден замах европейско събитие прави изненадващ паралел между Община Казанлък и НРБългария от времето, когато бъдещето беше светло. През 80-те години в социалистическото ни отечество се провеждаха Световни писателски срещи. Целта на Политбюро на БКП беше чрез авторитета на световните писатели тоталитарният живковистки режим да излезе от международната изолация. Каква е целта на домакинството на Международната писателска среща в Казанлък сега? Точният отговор на този въпрос е известен единствено на Г. Стоянова. Останалите можем само да гадаем – може би кметицата иска да покаже на Европа, че е добронамерена и културолюбива жена? Че обича Литературата и писателите? Нищо че злопаметни недоброжелатели постоянно припомнят как първата работа на новоизбраната кметица бе да закрие казанлъшкото списание за литература, култура и обществен живот „Кула“, въпреки 90-годишната му славна история. И как после с „топлото“ си отношение към местната писателска общност принуди онези със собствено мнение да напуснат Града на розите и склерозите. Други пък, останали без работа и препитание, се поболяха. А трети набързо се преселиха в Небитието…

Но да не се разсейваме! На някого може да се стори пресилен опитът за паралел между НРБ от 80-те години и Община Казанлък от настоящето. Разбира се, че това са очернителски глупости, родени от болен мозък! Но защо тогава в Овощник, а и в Казанлък, с охота се кръщават улици и площади с имената на позабравени личности от епохата на тоталитаризма?! 

-------------------------------------

P. S.   Между другото - основната цел, с която е създаден навремето ПЕН - клубът е тази: да брани писатели в беда, да защитава хората на перото от цензура и преследване. Вместо това, балканските поети в Казанлък ще четат стихове за розата. Каква ирония!