И как бе задраскано Третото българско царство, съществувало от 1878 до 1944 година

Стефан БАКЪРДЖИЕВ

Седмици наред на площада се кипри проект за реанимиране на Бузлуджанската чиния. Платната, величаво разгърнати, са доукрасени с огромните знаци на Общината, която е организатор и без съмнение – ревностен поддръжник на автора, млада архитектка… В проекта ни осведомяват, че една от целите му е да се „интегрира социализма като период в българската история“ /цитирам/! Сам тоталитаризмът, наречен социализъм, не успя да се интегрира, сега кметицата и архитектката, по сестрински, се напъват да му помогнат!  

Не ни стига това, а и седмици наред в същия проект на нас, гражданите, като на малоумни, се внушава и нов прочит на българската история. В паметта на народа, оказва се, няма такъв период като Трето българско царство /1878 - 1944 г./! На негово място в проекта „е интегриран“ т.нар. социализъм! Махаме капитализма, слагаме социализма! Махаме само лошия капитализъм отпреди Девети! Нашият, червеният – него ще го има в раздел „настояще“!

Всъщност, ето как изглеждат експозициите за всеки исторически период в проекта, наречен „памет на времето“  и „монумент на националната историческа памет“:

„Античност - /древност – 681/

Средновековие - /681 – 1396/

Османска власт - /1396 – 1878/

Социализъм - /1944 – 1989/

Настояще - /1989 – днес/“

Периодът 1878 - 1944 година липсва! България тогава не е съществувала! Някой би казал – в Общината не са видели, а и голяма работа!

Голяма работа!?

И аз не бих го забелязал, ако червените уйдурми напоследък не следваха една след друга и ако кметицата, госпожа Стоянова, не помага тези уйдурми да се множат. Да се „интегрира социализма“ изглежда е общинска политика! По всяка вероятност кметицата трудно приема, че бившите комунисти се дърпат и още не я припознават като своя с гласа си на избори! И тя полага усилия!

Първо по стахановски продължи делото на бившия кмет, превръщайки язовир „Копринка“ в русофилско сборище. Там засега тъпчат европейското знаме, а като напомпат мускули, някоя сутрин могат да посрещнат госпожата и с руски знамена над Кметството… Сценарият е отигран в Крим и Украйна! Когато има силно афиширана любов, то тя непременно е свързана с още по-силна омраза!

Второ, оправдавайки се навярно с процедурите, кметицата отвори кутията на Пандора с новите паметници, всеки от тях опорна точка в плана да се „интегрира социализма в българската история“. Само в българската история, защото в други страни заиграване с фашизма и комунизма не се позволява! Дейци на тоталитарната държава – Абаджиев и Станчо Коев, всеки ден – с имената си по плочи и площади, ще ни напомнят, че отърване от комунизма няма. Тези, които бяха добре при тях, сега са още по-добре, но това не им стига!

Защо тези, които сега имат големи пенсии и много свободно време, не предлагаха тези паметници преди 25 години? Тогава, когато в Лукановата зима, провалилият се тотално социализъм на Абаджиев и Коев ни доведе до просешка тояга. Щяха ли да имат паметни плочи Абаджиев и Коев, ако комунизмът се беше проточил? Не, тогава те щяха да имат вътрешнопартийна опозиция! Сега обаче те вече нямат опозиция. Напротив! Общината е на тяхна страна!

Оказва се, че Общината заедно с бившите комунисти възражда спорове, които в Европа вече са приключили. Барабар с другите, и нашата кметица повдига отново въпроса за същността на тоталитарната държава и без да съзнава, отново разбърква ценностите! Тогава, когато в любимата ѝ Русия няма вече мавзолей на Ленин, а в Европа се канят да срутят къщата на Хитлер! Губим посоката, а се чудим защо изоставаме все повече и повече дори от народи, с които до вчера се сравнявахме! Но Полша и другите избраха правилния противник – комунизма и източния мраз, ние - демокрацията и лошия Запад!

Но може би съдим прекалено строго госпожа Стоянова! Тя поне на бившите комунисти осигурява демокрация, която те не са и сънували! А за останалите? Е, те така и така ще гласуват за нея – като за по-малкото зло! Докога ли?