Свободолюбивият българин от Щип учи в Педагогическото училище през 1894 година

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

„Скромен до себезаличаване, честен до болезненост, народник без поза и демагогство, непоколебим привърженик на най-здравите и целесъобразни разбирания” - тази характеристика се отнася за Михаил /Мише/ Развигоров - една от най-симпатичните фигури в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринско. Роден е през 1873 г. в град Щип. Произхожда от видно щипско революционно семейство - в борбата се включват и братята му Александър и Емануил, племенникът му Ипократ Развигоров и синът му Страхил Развигоров, който става член на ЦК на ВМРО.

Първоначално Мише постъпва в Педагогическото училище в Кюстендил, където негов учител е големият български революционер Стоян Заимов. Заради участието му в ученически бунт бива изключен и завършва средното си образование в Педагогическото училище в Казанлък.

От 1895 г. М. Развигоров е назначен за учител в родния си Щип. Учителства заедно с Даме Груев, Гоце Делчев и Туше Делииванов. Влиза във ВМОРО през 1896 година. По време на Винишката афера е арестуван и след като поема изцяло отговорността, е осъден на доживотен затвор.

Един от анонимните му биографи пише: „Винишката афера, в която за пръв път блесна пред очите на турската власт могъщата революционна мрежа в Македония, бе първото и най-решително изпитание за морала на македонските борци. Мише Развигоров, като ръководител на Щипско, сам пое цялата отговорност върху себе си и при страшното мъченичество, на което бе подложен заедно с други дейци, като Йосиф Даскалов, издържа, не се прекърши и по тоя начин бе осветен онзи революционен морал на саможертва, който стана след това най-дивното величие в македонската епопея.”

Амнистиран е след 4 години затвор през август 1902 г., заедно с д-р Христо Татарчев, Христо Матов, Пере Тошев и Петър Попарсов. Завръщайки се в Щип, Развигоров се заема и с подобряването на икономическото и социално положение на българското население в района. Той организира борбата за повишаването на заплатите и на количеството продукти, които момците получават срещу ратайството си от бейовете. Изкуствено организира фалита на турските чифликчии и ги принуждава да продават имотите си на българските селяни на ниски цени, като парите за покупката осигурява от организационната каса. Организирането на земеделска селска каса се оказва също една от успешните негови реформи, която препятства задлъжняването на селяните от тежките лихви към лихварите. Тази каса се оказва на практика един вид банка, която е под прякото ръководство на войводата.

На 3 април 1907 г. войводата Развигоров става жертва на коварно предателство. Предателска ръка посочва на турския аскер къщата, в която се укриват Развигоров и другарите му. Турците обграждат къщата и започват сражение с революционерите. Тъй като те не се предават, турците запалват сградата. Обградените се самоубиват, начело с М. Развигоров, за да не попаднат живи в ръцете на аскера.

„Славното дело на този борец за свобода и правдини на българите от Македония, останали под турско робство, ни задължава да не го забравяме“, казва д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“. Нещо повече, той има идеята на входа на казанлъшката Хуманитарна гимназия, където някога се е помещавало Педагогическото училище, да бъде поставена паметна плоча за войводата Развигоров. За тържественото откриване на паметния знак ще бъде поканен и внукът на революционера, който носи неговото име – Мише Развигоров.

------------------------------------

На черно-бялата снимка са Мише Развигоров и Даме Груев

На снимката долу - Мише Развигоров - младши