Лиляна Крушева събра в антологията „Пламъци над календара“ неиздаваните у нас импресии на поета

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Казанлъчанката Лиляна Крушева – Стойнова преведе и събра в антология импресиите, наричани още „стихотворения в проза“, на големия френскоговорящ поет Емил Верхарн. За по-младите читатели – ето един непълен отговор на въпроса „Кой пък е тоя?!“ Той се съдържа в предговора на книгата „Пламъци над календара“, написан от Николай Тодоров: 

„Големият белгийски поет пише на френски, но славата и влиянието му се простират далеч отвъд пределите на неговата родина. Още приживе произведенията му са превеждани с голям успех на немски, испански, руски и английски, а сред почитателите му се нареждат Райнер Мария Рилке, Стефан Цвайг, Андре Жид, Морис Метерлинк, Огюст Роден, Валерий Брюсов, Енрике Диас Канедо. Сред „феновете“ му са също Светослав Минков и Гео Милев, като последният лично познава поета, счита го за незаменим свой учител и се опитва да популяризира творчеството му в България. Още когато са събрани за пръв път през 1926 година, текстовете в настоящия сборник са посочени като „стихотворения в проза“. Езикът, с който Верхарн говори и в поезията, и в прозата си, е образен, ярък, прям, почти скулптиран - такива са и преводите на неговите стихове от Гео Милев.“

В настоящата антология „Пламъци над календара“, която излиза с марката на Издателска къща „Гутенберг“, импресиите (или стихотворенията в проза) на Верхарн, се публикуват за първи път на български. Както в поезията му, така и тук личи стихийността на неговите образи и дълбините на вдъхновението, от които те достигат до нас. Някои от тези "късчета живот" са като фенери, които се вглеждат навътре, в самите себе си. Други са прелестни миражи, прелели от сок и топлина, подобно на плодове, помнещи дъха на лятото.

„На превода на тази книга посветих моето лято на 2016 и съм много радостна, че вече я държа в ръцете си. – споделя преводачката Лиляна Крушева и добавя. - С нея бях в реалността и отвъд нея, но да се докоснеш до стила и света на Емил Верхарн наистина си заслужава!“