Когато Щако се върнал от Париж в Габарево, местните комунисти си заковали прозорците от страх

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Народна република България бе най-красноречивия пример за верен съветски сателит. Присмиваха ни се, че сме нямали унгарската 1956 година, нито чехословашката 1968-ма, нито полската 1980-а. Но забравяха, може би умишлено, че всъщност българите родиха първата въоръжена съпротива срещу червения терор, залял цяла Източна Европа. Горяните Въоръжените горянски групи минават в нелегалност непосредствено след 9. септември 1944-та. През 10-те години до 1954-а тяхната численост достига до 3 500 души. 

Истинска местна легенда е роденият в Габарево Христо Несторов – Щако. Става анархист от ученическите си години. През есента на 1927 г. Щако хвърля бомба в американското посолство в София, за да отмъсти за убити в Щатите анархисти. Планът му в началото бил да отвлече американския посланик и да поиска размяна срещу двамата заловени. Преди да се качи в Балкана и да се присъедини към Тъженския партизански отряд, лежи от затвор в затвор, а скоро след 9 септември, отвратен от новата власт, емигрира във Франция. Там се свързва с американското разузнаване и убеждава янките да подкрепят борбата им. След това се връща в Розовата долина и пак хваща гората. Скача с парашут през есента на 1953 г. заедно с още двама анархисти над местността Патарешка поляна в Балкана, за да подготви почва за съпротивата на една от последните горянски групи. Габаревци си спомнят как местните комунисти заковали прозорците на къщите си с дървени кепенци, като чули че Щако се е завърнал.

Сега в Долината витае идеята в центъра на Павел баня да бъде построен паметник на горяните-анархисти. Дали ще се получи, остава да чакаме…