Една книга на руски кореспондент от Освободителната война ни показва онази епоха без идеализация

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Една книжна, и не само книжна новина – излезе от печат първото българско издание на една близо 150-годишна руска книга. „Писма от България“ включва репортажите на Евгений Утин от бойното поле на Освободителната руско-турска война, писани за петербургското издание „Вестник Европы“. 

В Русия книгата излиза през 1879 година, но е посрещната хладно, тъй като не спестява нелицеприятните факти нито на освободителите, нито на освободените.  

Например, Утин описва как при посрещането на отряда на генерал Гурко жителите на Казанлък захвърлили фесовете и ги заменили с рошави калпаци. Но щом се „обърнала палачинката“ те побързали да нахлупят отново фесовете, когато русите били принудени да отстъпят града. Как някои свищовлии не изпадали в пристъп на гостоприемство, когато трябвало да приемат руски офицери в домовете си. Как нашенци по селата закопавали запасите си от храни, за да не ги намерят руснаците… Утин не се смущава да приведе и железния български аргумент: „Вие ще си отидете, както няколко пъти досега, а турците ще се върнат и пак ще ни изколят”.

Но откровеността на Евгений Утин, който по професия е уважаван юрист, не пощадява и навирения нос на имперска Русия.

„Извънредно често – пише Утин - трябваше да слушам за благодеянията, които Русия изсипала с щедра ръка върху българския народ. Всъщност, до сегашната война от наша страна не е сторено нищо за сериозна промяна в неговата наистина трагична съдба. След като нищо не е било направено, ние нямаме право да изискваме възторжена благодарност, а и нямаме основание да обвиняваме българите, че спрямо нас показват благоразположението си недостатъчно старателно.“

Понастоящем, любим прийом на официална путинова Русия в т.нар. „хибридна война“ е да обвинява ангро България и българите като черни неблагодарници. И дори като предатели! Затова, „Писмата от България" на кореспондента Утин и днес не звучат ласкателно за височайшия руски слух…

„За да обобщя, нека попитам: от къде идва обвинението за неблагодарност /към българите – б.р./? Две са причините. Преди всичко, крайно ограниченото познание за историята на българския народ, преувеличените представи за мними благодеяния, които сме оказвали на българите в миналото, и накрая, някаква съвсем фантастична представа за безпределната любов, която южните славяни изпитвали към нас... До края на последната война, освен добри намерения, българите не са получили нищо друго от нас. А те може и да не смятат тези намерения за съвсем искрени…” – напомня на своите сънародници петербургският публицист.