
Започна вторият сезон на археологическите разкопки в късноантичното укрепление
ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК
Археологическата експедиция, проучваща за втори сезон древната крепост Бузово кале, започна работа на терен. Начело на археолозите е доц. д-р Деян Рабовянов от Националния исторически институт с музей при Българската академия на науките, като проучванията са по инициатива на казанлъшкия Исторически музей "Искра". Проучвателският екип включва и докторантите по археология Пламен Дойчев от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Никола Русев от Регионален исторически музей – Русе, които специализират в периода на късната античност.
Намерението на учените е да бъдат разкрити важни и представителни части от крепостта: преди всичко ключовите за защитата ѝ укрепления – двойните стени и масивната многоъгълна кула във високата част. Ще бъдат проучени и два участъка от вътрешната крепост – цитаделата, които биха могли да дадат точна информация за историята на крепостта.
Предварителният оглед на запазените останки и материалите, изхвърлени от многобройните иманярски изкопи, е разкрил крепост с площ около 15 дка, което я поставя сред най-големите в региона. Древното укрепление впечатлява с все още издигащите се на места до 4 метра масивни, добре построени крепостни стени; защитното съоръжение впечатляват с многостепенната си отбрана, която през годините е подсилвала труднодостъпния терен. Нападателят е трябвало да преодолее две стени, една след друга. Особена живописност придава включването на големи гранитни зъбери в зидарията като естествени стени и кули. Този важен местен защитен център вероятно е издигнат през VI в. сл. Хр. от Източноримската империя. От същия период е и проучената в близост до крепостта през 2016 г. от доц. Рабовянов църква, около която е имало християнски култов комплекс.
Крепостта вероятно е била възстановена през XI–XII в., а по време на Второто българско царство (XII–XIV в.) е била важен местен център, с неукрепено селище и некропол в подножието. Не е изключено тя да е била средновековният предшественик на създадения по-късно през Османския период град Казанлък. В Бузово кале има следи от присъствие от времето на траките, като до югоизточната ѝ кула се издига скално образувание, което наподобява известния мегалит до с. Бузовград.
С проучването на крепостта екипът на доц. Деян Рабовянов продължава и доразвива миналогодишните разкопки, чиято главна цел е възстановяването на средновековната история на Казанлъшко. На фона на големите изследвания на тракийския период в региона през последните години, българската история на Розовата долина реално остава загадка.
По научен проект, защитен от ръководителя на разкопките, през ноември месец предстои въздушно лазерно сканиране на района. Това ще позволи изготвяне на триизмерен модел на тази част от планината, със всички запазени паметници там.
Големината, запазената архитектура и важността на Бузово кале, прекрасният изглед, който се открива от крепостта и близостта до Казанлък предполага, че обектът може да се превърне в изключително привлекателна туристическа дестинация. В бъдеще той може да бъде съчетан с другите паметници в близката околност като мегалита, проучената раннохристиянска църква в местността Черковищата и монументалната тракийска гробница в подножието на крепостта и да се превърне в цялостен туристически маршрут, с атрактивни паметници от всички епохи.
