Галина Стоянова стана свидетел на повторното вричане във вечна любов

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Чудесен празник, който сгря душите и сърцата на над 80 брачни двойки, създадоха инициаторите от Община Казанлък в мразовитата вечер на 11. декември. В ресторант „Казанлък“ „младоженците“ с по 50 години брачен стаж повториха отново пред свидетели брачната си клетва,

вричайки се във вечна любов на своята половинка. Пред лицето на кметицата Галина Стоянова побелелите, но неохладнели в чувствата си брачни двойки, пиха на екс вино от бокалите на любовта, а след това подсладиха с целувка своето юбилейно съжителство. Пак, както някога, те разчупиха и новобрачната питка, макар и отдавна да се бяха убедили в това кой наистина командва в едно здраво семейство – Любовта и взаимната отстъпчивост.

Сред помъдрелите „младоженци“ в разгара на празника се срещаме със семейство Георгиеви. Честно казано, юнашкият мустак на 73-годишния бай Стоян е истинският повод да се запознаем; до него е половинката му леля Тонка.

„Тъжна, но и щастлива е нашата история… - започват разказа си, като се прекъсват и допълват взаимно двамата. – Тъжна, защото ние бяхме сираци, и сме израснали по домове. Но пък бяхме щастливи да споделим любовта си в нашия общ семеен живот, и да се радваме на добри деца и внуци…“

„Целият ми трудов стаж мина в Стройрайона, бях арматурист… Западното и Източното разширение са наше дело. И интересното е, че и този ресторант, където сме сега, както и целия хотел „Казанлък“, пак е минал през моите ръце“, разказва бай Стоян.

„През нашите ръце“, допълва го и леля Тонка, която също е работила в Стройрайона, но като кранистка.  

Спираме за малко разговора си, докато Галина Стоянова връчва на всяко семейство удостоверение за Златна сватба. После пък се вслушваме в музикалните поздрави на уникалната певица Надя Тончева. Накрая, всички излизат на дансинга, където фолклорните ритми, валсовете и тангата омесват всички и всичко в радостната празнична еуфория. На сватба, като на сватба!

Преди да си тръгна, се сбогувам с новите си познати – сем. Георгиеви. Колкото да чуя за току-що зародилата се тяхна идея да се венчаят и в черква. „Никога не е късно!“ – подкрепям ги и аз в намерението им. Защото какво по-хубаво от това – дваж вреклите се в любов младоженци-ветерани, да се венчаят и пред лицето на Бога?!