Остана без отговор и въпросът: литийно шествие или преглед на строевата подготовка?

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

С ритуал по издигане на националния трикольор започнаха днес честванията на площад „Севтополис“ за 140-ата годишнина от Освобождението на Казанлък.

Но в самото начало пред събралото се множество от ученици, общински съветници и служители, кметове на населени места, патриотични организации и редови казанлъчани слова произнесоха почетните граждани Николай Ибушев и Добромир Гущеров, както и видната казанлъчанка Лилия Димитрова. Тук е мястото да се запитаме – а на какъв принцип организаторите от Общината са избрани точно тези трима „докладчици“? При положение, че сред присъстващите имаше хора с по-висока обществена позиция /като зам.-председателя на Народното събрание Емил Христов и областния управител Гергана Микова/ и с по-добри ораторски способности /като председателя на ОбСъвет Николай Златанов/. Както и да е.

Ако приемем това за протоколен гаф, следващата издънка бе ледената пързалка, на която очевидно не ѝ е мястото точно там – между официалните лица и човешкото множество от една страна и пилоните за знамената - от друга.

Третият гаф бяха изсивелите и остарели флагове на Казанлък, на Евросъюза и на РБългария.

За четвърти гаф няма да говорим, но сред присъстващите остана недоумението дали шествието, отправило се от площада към Девическия манастир може да се нарече „литийно“. Или по-подходящият термин е „преглед на строевата подготовка“. Защото множеството се придвижваше не под мелодиите на църковнославянски песнопения, а под маршовия ритъм на Духовия оркестър на Втора Тунджанска механизирана бригада – Стара Загора.  

В края на краищата, на отслужената заупокойна молитва за душите на знайните и незнайни жертви в Освободителната война – руски, украински, влашки, полски и финландски бойци, български опълченци и мирно население в двора на Девическия манастир присъстваха повече хора от друг път. Което е добре.

Не е добре, че Паметникът на убитите на това място 340 деца, жени и старци е безкръстен, като в турско гробище. Хубавият момент, все пак е, че на паметника няма комунистически петолъчки. Но пък има надпис за „българо-руско-съветското братство“…

Така… сякаш гафовете станаха повече.

Но като се замисли човек – то пък кой ли е безгрешен?!