Това заяви в Казанлък евродепутатката Ева Паунова Майдел

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Днес в Казанлък се проведе среща с евродепутата на ЕНП/ГЕРБ Ева Паунова Майдел. Коя е Ева Майдел? Oт юли 2014 година тя е част от Европейския парламент като представител на партия ГЕРБ и Европейската народна партия.

Член е на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO), както и на Делегациите за връзки с Китайската народна република и САЩ. Също така е единственият български представител в Комисията по икономически и парични въпроси (ECON). От края на 2017 г. е председател на Международното европейско движение. Днес казанлъчани обсъдиха с евродепутатката много актуални проблеми, като една от темите бе за плюсовете и минусите при евентуалното въвеждане на еврото в България. Чаровната Ева подчерта, че работи активно по начинанието „България Образование 2030“, чиято крайна цел е да бъдат сведени до нула сегашните 40 % функционално неграмотни български ученици. Другият важен проект, ориентиран към подрастващите се нарича „Научи ме да умея“ и по него вече са обучени в професионални умения над 1000 български ученици. Казанлъшката среща с Ева Майдел роди и една истинска новина – че средствата по кохезионните фондове за България остават и след 2020 година! Преди срещата евродепутатката бе любезна да отговори на въпроси на медиите.

Обикновени хора и специалисти от Литва предупреждават, че ако се въведе еврото у нас, стандартът на българина ще падне почти наполовина. Има ли истина в подобно твърдение, г-жо Майдел?

- Само преди няколко седмици направихме среща на представители на всички политически семейства в нашата страна, за да покажем готовността и обединението, което имаме по темата. Нека не забравяме, че България, ставайки част от ЕС, е поела ангажимент в дългосрочен план да приеме еврото. Това е нормалното развитие на нещата, когато една страна е член на ЕС. На тази среща успяхме да откроим конкретните ползи, с помощта на доклада, който Институтът за пазарна икономика изготви. Това, което споменахте, е един от митовете, с които се опитват да плашат населението в държавите, които са в ЕС, но все още не са в еврозоната. Можем да се замислим откъде идват, кой е източникът на тези страхове. Определено идват от източници, които не разчитат на факти и на цифри, а по-скоро се надяват на емоциите на хората. И от среди, които не искат да видят един силен и проспериращ Европейски съюз. Казвам това, защото в държавите, които през последните 7-8 години приеха еврото, могат да се видят конкретните цифри, които сочат, че стандартът на живот и ръста на техните икономики са се увеличили. Някои от тези страни бележат ръст от 3,5 до 5 процента. Има и други спекулации, че цените ще се покачат. Първо, българската държава има механизми да регулира това. И второ, нека видим какво се случи в страните, които последни приеха еврото – цените там се покачиха с по-малко от процент. Ето и конкретно – в Литва от 0,04 до 0,11 %, а в Словакия – 0,2 %. Това е, що се касае до страховете. Но никой не говори за ползите от въвеждането на еврото. Каква е ползата да сме в чакалнята за еврозоната, какъв е смисълът да бъдем силно интегрирани в ядрото на Евросъюза? Ако си дадем сметка за реалните ползи, мисля че няма въобще да се замисляме върху тези митове, лъжи и фалшиви новини, чиято цел е да плаши хората. Много голяма част от българите държат своите спестявания в банките. В момента говорим за една сума от над 50 млрд. лева. Ако сме част от еврозоната или сме в чакалнята, ние ще можем да се възползваме от едни европейски механизми, които ще направят банковата ни система много по-устойчива. Сега при всяка една транзакция за чужбина минимумът е 20 евро такса. Когато станем част от еврозоната, тези такси ще отпаднат. Ще отпаднат и таксите, които правим при обмяна на валута - смята се, че от тях ще бъдат спестени 1 млрд. лева на българската икономика. Това е 1 % от Брутния вътрешен продукт, който може да бъде инвестиран в страхотни проекти. Също така, от такси за трансфер на валута може да се икономисат по 12 млн. лева на година… Другият положителен ефект – когато сме част от Еврозоната се наблюдава изключително висок ръст на чуждите инвестиции – това е, защото кредитният рейтинг на страната се увеличава. И ако интересът към нас от инвеститорите в момента е голям и имаме растеж от 3,6 – 4 % на годишна база, интересът към нас ще стане още по-голям ако сме в Еврозоната, защото ставаме по-атрактивни като място за инвестиции, като една сигурна държава, част от ЕС.      

Вашето мнение и това на групата на ЕНП по настояването на ЕК за орязване на средствата за общата селскостопанска политика и на кохезионните фондове, за сметка на средствата за отбрана и сигурност?

- В момента темата, която най-много вълнува европейските граждани, е тяхната сигурност, как да направим нашия Съюз по-сигурен. Нека кажем, че бюджетът или новата финансова многогодишна рамка все още не са приети. Продължават преговорите по него. Бюджетът винаги отразява това, което европейските граждани искат най-много. Ние не смятаме, че средствата за България от кохезионната политика ще намалеят. Най-вероятно ще се запазят същите или подобни проценти на тези, които имахме досега. Аз искам да поздравя кмета на Казанлък, защото в момента тук се реновират 5 училища и 3 детски градини. И вашата община е един чудесен пример как благодарение на европейската солидарност се облагородяват новите страни членки.

Каква е Вашата оценка за Българското европредседателство?

- Ако ви дам моята оценка, ще кажете че съм пристрастна, затова ще цитирам колегите от ЕП и европейските лидери, които гостуваха в София на 17 май. Това беше една историческа среща. Всеки един отзив – дали е бил от посланик на европейска държава, от евродепутат, от министри, от лидерите на държавите – всички бяха единодушни, че това е едно изключително добре организирано председателство с много ясни и конкретни измерения, което постига своите цели. Чудесно е да чуем това – малко след средата на нашето европредседателство. Остава ни още малко време, в което да постигнем оставащите ни приоритети. Трябва да се гордеем,че след 11 години членство в ЕС ние вече реализираме и свое председателство на Съюза. Като засегнахме приоритети, важни за целия ЕС и сложихме на масата за преговори една важна тема – бъдещето на Западните Балкани. Защото когато нашият регион е сигурен, когато има взаимосвързаност, има конкретни проекти, които се случват, това ще бъде добре и за България. Така както ако България стане част от големите европейски проекти - независимо дали говорим за Еврозона или за Отбранителен съюз – това означава повече сигурност за инвеститорите. Вие знаете, че икономическия ръст, който имаме, той се дължи до голяма степен на тези директни чужди инвестиции.

Да, ние поставихме на дневен ред темата „Западни Балкани“, но важни страни като Франция и Испания охладиха ентусиазма ни с думите, че сега не е време за разширяване на ЕС. Какъв е Вашият коментар?

- Много важно е да отчетем, че лидерите на всички 28 държави членки бяха на срещата в София. Понякога, дори и на заседания на Европейския съвет в Брюксел не могат да се съберат всички. Тоест, ние виждаме една силна подкрепа за приоритетите на нашето председателство, включително и за Западните Балкани. Много важно е да отбележим, че въпросният съвет, който се проведе на 17 май, той беше в сферата на свързаност и европейска перспектива. Интересното е, че само преди няколко дни, на съвета по общи въпроси в Брюксел всички държави-членки са поискали в юнския съвет на лидерите да бъде включена точката „разширяване“. Беше много важно, че българското правителство направи първата стъпка в тази посока, тоест да говорим за перспектива и конкретни проекти и свързаност на Балканския регион. Да, предстои да бъде изминат един път, за да достигнем до финалната си цел. И трябва да го направим по един много добре структуриран и конкретен начин.