Оръжията на Хаджи Димитър и Стефан Караджа ще са в центъра на 150-годишния юбилей от Бузлуджанската епопея

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Револверните саби на Стефан Караджа и Хаджи Димитър ще са в центъра на изложба в Казанлък, посветена на 150-годишния юбилей от подвига на тяхната обединена чета.

Оръжието на Стефан Караджа се съхранява в Русенския исторически музей от 1988 г. и е дарено от силистренеца Георги Георгиев. А сабята на Хаджи Димитър пристига от Варненския музей. Изложбата ще бъде открита на 3. юли в залите на казанлъшкия Музей-галерия, това съобщи д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния парк-музей „Шипка Бузлуджа“.

Двете револверни саби са идентични и са произведени от белгийската оръжейна фирма „Анри Гусен и синове“, която патентова този модел в началото на 60-те години на ХIХ век. Огнестрелното оръжие е монтирано в дръжките на сабите, като револверният барабан разполага с 6 гнезда за 9-милимитрови патрони. Сабята на Стефан Караджа е изследвана в МВР - София през 80-те години на ХХ век. Тогава са открити инициалите СТК, оформени като монограм. Открито е и голямо сходство между автентичния почерк на войводата и този от сабята. Другата важна подробност е, че двете оръжия носят поредни номера от фабриката производител. Сабята на Караджата е с номер 346, а тази на Хаджи Димитър - с № 345. Това е един от основните доводи, които се използват в подкрепа на тезата, че двете оръжия са принадлежали именно на двамата войводи.

150-годишният юбилей е добър повод да си припомним личностите и епохалното дело на тези български герои. Двамата юнаци са връстници, като Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 година, а Стефан Караджа е роден на следващия ден. В много отношения имат големи сходства. И двамата са много смели хора, с младежка дързост. Единомишленици са, макар че Хаджи Димитър е имал по-затворен характер, докато Караджата бил изключително общителен. Стефан бил и изключително силен физически, в град Тулча успял да победи на борба местния шампион турчин. Той имал и по-добро военно образование, вследствие участието си в двете български легии. Тяхната обединена чета се състои от 127 души, има двама войводи и двама знаменосци.

„Когато четата преминава в България тя носи прокламации от привременно българско правителство в Балкана. Така че, когато отбелязваме паметта на Хаджи Димитър, колкото и фриволно да изглежда, той е един тогавашен министър-председател на България. На практика, той е държавният глава на България в очите на будните българи, готови да жертват живота си за българската свобода“, припомня проф. Пламен Павлов.

Дописка от вестник „Courrier d`Orient” от 1868 година твърди, че Хаджи Димитър е загинал в сраженията при Бузлуджа. Но дали е така? Много и авторитетни са привържениците на т.нар. „Аджарска версия“ за смъртта на войводата. Според нея, неколцина от оцелелите 20 четници са носили на ръце тежко ранения войвода и са го скрили в гористата местност под връх Кадрафил в Средна гора.

„Дори се знаят имената на хората, които са се грижили за ранения Хаджи Димитър. – твърди проф. Пламен Павлов, който е убеден в истинността на тази история. - Те са били говедари и пастири от село Аджар /днес Свежен, Карловско/ и близкото село Мраченик. Войводата издъхва от раните си на 10 август 1868 година. Той е погребан от тях, а през ноември костите му са пренесени в двора на църквата в село Аджар, където е отслужена заупокойна литургия от пловдивския викарен епископ Гервасий Левкийски. Във вестник „Марица” тогава се появява една дописка за това събитие. По-късно костите са препратени на майката на Хаджи Димитър и са погребани в църквата „Свети Никола” в Клуцохор – сливенската махала, от която е Хаджи Димитър.“

Костите престояват там до 30-те години на XX век, когато започва да се строи монументалния паметник на Хаджи Димитър в Сливен. Тогава се появява идеята костите му да бъдат препогребани под основите на паметника. Появяват се обаче отново спорове дали тези кости са на Хаджи Димитър или на друг негов четник. Този спор е актуален и до днес. Окончателен отговор може да даде един ДНК-тест. С тази задача се е заел д-р Чавдар Ангелов. За да бъде направено изследването, е нужен генетичен материал от потомци на Хаджията по женска, майчина линия.