Тракоманията е основният проблем на археологията ни, твърдят проф. Иван Танев и д-р Мариана Минкова

ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Вместо визитка: Мариана Минкова е нумизмат, главен уредник в Регионален исторически музей Стара Загора, доктор по археология.

Д-р Минкова е автор на две монографични книги «Монетите на Августа Траяна» и «Монетното обращение в Карасура» /издадена на немски език в Германия/ както и на над 70 научни статии в областта на нумизматиката, епиграфиката и историята. Участвала е в нумизматични научни конференции в Германия, Хърватия, Румъния, Израел, Украйна, Гърция.

Проф. Иван Танев работи в Медицинския факултет на Тракийския университет като професор по физика, с дълготрайни интереси в областта на средновековната българска история. Председател е на Историческо дружество «Българска орда» клон Стара Загора. Проф. Танев е издал по специалността си четири учебника по биофизика, медицинска физика и медицинска техника, както и близо 150 научни статии и доклади с 350 цитирания. Има трайни интереси в областта на българската история, етнология, фолклор и лингвистика. Публикувал е и книгите на историческа тематика „По пътя на българския етноним” и „История на село Самуилово”. Третата му книга „Град Берое в средновековната история на България” е с участието на М. Минкова. Под печат е четвъртата му книга „Произход и култура на древните българи”. Публикувал е 36 статии на историческа тематика в научни издания. Разработил е и поддържа два сайта за българска история и народна музика.

Кога и как ви привлече проблемът с неясната етимология на името на Казанлък?

- Нерешеният проблем за местоположението на големия средновековен град Крън ни е известен от преди 30 години. Интересът ни към този проблем се засили през 2012, когато на поредната конференция „Проблеми и изследвания на тракийската култура в Казанлък“, дългогодишният директор на музей „Искра” д-р Косьо Зарев отново подчерта, че въпреки многобройните археологически разкопки в Казанлъшкото поле, основите на град Крън все още не са открити.

Това ни ентусиазира да работим по темата. Започнахме да събираме данни за средновековната история на Казанлък и района. След обстойно запознаване с тези данни у нас възникна и се затвърди тезата, че град Казанлък е построен в началото като турски град до самите останки на средновековния български град Крън. Тази идея премина през фазата на хипотеза и след като беше подкрепена с многобройни историографски, езиковедски и археологически данни се превърна в солидна теория. Фактически, средновековният Крън - центърът на Крънската хора - според нас е бил върху левия бряг на Старата река, там където е Куленския квартал на Казанлък. А турският град е построен върху десния отсрещен бряг на реката, където са пазарът и джамията и вероятно е преизползвал много от строителните материали на стария български град. Нашите доказателства за това твърдение са изложени в една статия, публикувана в сборника «Казанлък в миналото и днес», том VI.

Вие твърдите, че Казанлък е възникнал върху останките на средновековния Крън. Все пак, това е само хипотеза - какви са следващите стъпки, за да бъде доказана тази хипотеза?

- Първо това не е хипотеза (т.е. догадка, идея, предположение), а добре обоснована теория. Странното е, че нашите доводи нито се обсъждат, нито се опровергават, нито се вземат предвид. Какви са нашите основни доводи?

Най-напред да представим езиковедските доводи. Мястото, където е построен турският град в началото е наречено от турците Казан йери, което се превежда „мястото (йер) на Казан, т.е. на Крън”. По-късното название Казанлък повтаря същата податка. Името Казанлък съдържа топонимния турски суфикс „–лък” и основата Казан, т.е. Крън и също означава „място, където се намира Казан, т.е. Крън”. Преходът или преминаването от българското наименование Крън в турското (по-точно туркменското) Казан се обяснява с много известния в съвременната тюркология фонетичен преход на буквата Р в З, характерен за по-младите южно-тюрски езици, например туркменския.  В подкрепа на тази теза е и историческото развитие на Казанлък. Най-старата и най-голямата махала на Казанлък е била Туркменската, намираща се около Голямата джамия и банята. Тя е била образувана от тюркмени и юруци още в началото на 15. век. В езика на тези тюркски етноси е характерно явлението ротацизъм, което обяснява прехода на буквата Р в З и оттам на думата Крън в Казан.

Пълното османо-турско име на града е Акча Казанлък, където старинната дума Акча на всички тюрски езици означава «извор, източник на питейна вода». Това отговаря на старото гръцко название на града Krunoi (Круни), което на гръцки означава също «извор», от където идва българското Крън. Причината е, че това място е много богато на вода, на извори и реки. Запазена е като родова памет казанлъшката фамилия Казанкулеви. Основата на името е Казанкул, което ще рече „кулата на Казан”, т.е. Крънската кула. Става дума за прочутата Бяла кула на левия бряг на Старата река, която до 1916 г. е стояла на място, близо до днешното ОУ „Кулата” /бел. ред. – в края на ул. „Мирска“, където се намираше старинната улична чешма/.

На второ място представяме историографски данни за обсадата от турците на някакъв голям град в Казанлъшкото поле. Турската войска е била многобройна и стояла на мястото на днешното село Бузовград, откъдето се виждал града и висока бяла кула в него. След като се разделила на две, войската нападнала града от изток и от запад. Самият град е наречен Николовград, защото в него, в подножието на планината имало голям манастир (наречен на св. Никола). Съвсем ясно е, че нападнатият голям, силно укрепен град се е намирал северно от Бузовград. В обсадения град се затворило многобройно население от околните области, чак от Чирпан и Загорското поле. Това може да бъде само големият областен център Крън. В бялата кула се укрили много жени и деца. Важен остатък от нападнатия град Крън е била т.н. Бяла кула, за която се знае, че е разрушена през 1916 г. и от името на която идва и названието на Куленската махала. За щастие, запазена е снимка на тази кула, която вероятно е строена около 100 години преди османо-турското завоевание на района.

На трето място привеждаме данни, че на северния (ляв) бряг на Старата река, в пределите на дн. Куленска махала преди това е имало антично селище и голямо селище от времето на Втората българска държава. Това според нас е старият град Крън. Съвсем наблизо се е намирала и столицата Севтополис, а и около нея са концентрирани прочутите тракийски могили. Явно, този център на Казанлъшкото поле е бил селищен център от дълбока древност.

 На четвърто място, ние отхвърляме разпространената местна легенда, че името Акча Казанлък идва от възклицанието „Не акча казанлар“ - „Какви хубави момичета”. Това е, грубо казано, лесно смилаема „храна”, която повторена хилядократно вече се превърнала в традиционен местен „деликатес”.

Какво може да се направи, за да се разбере и признае нашата теза? Трябва най-после специалистите по османо-турски език да вземат отношение към езиковедските ни доводи. Трябва да се потърсят всички податки и сведения за Куленската махала. Може и трябва да се извършат поне сондажни проучвания на това място. Ако може, да се възстанови част от Бялата кула, като единствен видим остатък от град Крън. Всеобщ недостатък на съвременната българска археология е тракоманията и римоманията и пълната загуба на интерес към средновековната българска история, което е крайно време да престане.

По правило, през Средновековието градовете са имали силно укрепена част /цитадела/, разположена на труднодостъпни места - възвишения, плата; другата им част са били подградията. По тази логика укрепеният град Крън би трябвало да се намира върху хълма, който сега наричаме "Тюлбето", а не в подножието му, не мислите ли? Също и фактът, че тюрбето /гробницата/ на покорителя на Крън се намира на хълма, не посочва ли, че именно там трябва да търсим цитаделата на деспот Елтимир?

- През Средновековието, а и през Античността градовете са строени не върху върхове, а върху места с изобилие на вода и храна. Най-често това са места в подножието на планина, където минават важни пътища. Такива са градовете Берое, Крън, Туида, Севтополис, Филипопол, Сердика и мн. др. Върху височини действително са строени крепости, но това са малки гарнизонни крепости за отбрана на проходи и важни пътища към подстъпите на големите градове. В своя III-ти том Чудомир отбелязва, че Казанлъшкото поле е било обградено с много крепости, охраняващи проходите по Стара планина и Средна гора, но липсват останките на голямата крепост на областния град Крън. Липсват, защото не са търсени където трябва – в центъра на полето, където е разположен град Казанлък.

 -------------------------------------------------------------